— Защо да не искам?
— Ако предпочитате например да оскърбите всички познати на вашия предшественик и да подчертаете, че Станция Лзел е настроена враждебно към имперските интереси, отказът от тази вечеря би станал добро начало.
Махит се наведе толкова близо към нея, че усети ритмичните повеи на топлия й дъх, и оголи зъбите си в най-варварската усмивка, която успя да изобрази. Наблюдаваше я как се опитваше да не трепне, да не отстъпи назад. И долови мига, когато Три стръка морска трева се овладя и проумя какво се случва. Тогава й каза:
— Нека предположим, че не съм идиотка.
— Бихме могли — съгласи се асистентката. — Хората от вашия народ винаги ли нарушават личното пространство на онзи, когото искат да упрекнат?
— Когато е необходимо — увери я Махит. — А в замяна аз ще допусна, че не сте замесена в очевиден опит за дипломатически саботаж.
— Да, замяната ми се струва равностойна.
— Щом е така, приемам любезната покана на Негово императорско величество. Изпратете отговора, след като го подпиша. След това трябва да се заемем с тази натрупана купчина инфоекрани.
Разчистването на купчината им отне остатъка от следобеда, проточи се и във вечерта. Повечето съобщения бяха типични за посолството на малка, но политически значима държава — молби от имперската канцелария и от университети за информация относно нравите, икономиката и възможностите за туризъм, които Лзел би могла да предложи, протоколни запитвания. Искания за входна виза от жители на Станциите, които живееха в пространството на Тейкскалан и желаеха да се завърнат у дома (Махит одобри всички), както и по-малък брой съобщения от желаещи да дойдат в империята — одобри и тях и ги препрати към едно от имперските управления, занимаващи се с „входни визи за варвари“. Имаше неочаквано много частично одобрени искания за разрешение тейкскалански военни кораби да прекосят транзитно сектора на Станциите — всички с личния печат на Искандр, но съвсем малко от тях подписани от него. Частично одобрените не означаваха нищо, защото не даваха официално разрешение. Изглеждаше, че на Искандр му е било попречено, докато е позволявал на половин легион тейкскалански бойни кораби да навлязат в територията на Лзел. Махит отдели малко време да поумува над стъписващия брой на исканията и да се чуди защо не са били подпечатани и подписани наведнъж, после ги сложи настрана, за да се заеме с тях на спокойствие. Каквото и да е вършил Искандр до мига на смъртта си, тя не беше готова да пусне тейкскалански бойни кораби в сектора на своите станции без поне някакво проучване защо напират натам в такова количество.
Сред тези искания нямаше нито едно за „Червената жътва на възхода“. Не Искандр, а някой друг бе одобрил полета на този кораб, който я доведе тук. Нали Искандр вече е бил мъртъв, когато е трябвало да бъде разгледано това искане. На Махит й се догади леко. Някой бе изпратил кораба… трябваше да научи кой…
Но Три стръка морска трева й подаде следващия инфоекран, който представи обсебваща вниманието бъркотия за вносни мита на партида стоки, за чието разнищване би отишъл поне половин час, ако Искандр бе отговорил веднага. Махит имаше нужда от почти три пъти повече време, за да стигне до решение, защото един от участниците в сделката вече бе напуснал планетата (жителят на Станциите), а друг бе станал имперски поданик чрез брак и бе променил името си през месеците оттогава. Махит възложи на Три стръка морска трева да издири новия тейкскаланец под новото му име и да му изпрати официално нареждане да се яви в правния отдел на управлението за междузвездни търговски лицензи.
— Просто се погрижи да отиде там и да плати вносните мита за товара, който е купил от гражданин на моите Станции, каквото и да е името му сега.
Научиха, че мъжът си е избрал името Трийсет и шест всъдеходни коли за тундра. От това откритие и Махит, и Три стръка морска трева се смълчаха изумени.
— Никой не би нарекъл детето си така — недоволно промълви асистентката след малко. — Той няма никакъв усет. Дори ако родителят или инкубаторът му са били на студена планета с обширна тундра, където са много необходими всъдеходни коли.
Махит сви вежди от внезапно объркване, спомни си ясно онази част от първоначалното чуждоезиково обучение в Лзел, когато насърчиха целия им клас да си измислят тейкскалански имена. Тя избра Девет орхидеи, защото героинята на тогавашния й любим тейкскалански роман за приключенията на инкубаторна посестрима на бъдещата императрица Дванайсет слънчеви изригвания беше Пет орхидеи. Почувства се същинска тейкскаланка, като се вдъхнови от любима книга за името си. Тогава й се струваше, че изборът на останалите деца е бил много по-несполучлив, настрои се твърде снизходително към тях. А сега, попаднала в сърцевината на тейкскаланския космос, смяташе себе си за самонадеяна, а цялата случка — за нелепост. Все пак попита Три стръка морска трева: