— Как по-точно решавате какви да са имената ви?
— Числата се подбират за късмет или според качествата, които човек иска за детето си, или според модата. „Три“ винаги е любимо, както е с всички малки числа. От тройките се очаква да бъдат стабилни и оригинални, да бъдат като триъгълник — не може да се свлече настрани, символизира върховете на мисълта, в такъв дух. Този човек си е избрал „Трийсет и шест“, опитва се да изглежда като новобогаташ в Града, малко е глуповато, но не е чак толкова зле. Лошата част е „всъдеходна кола за тундра“. Ама че… Кръв и слънце! Формално е допустимо, може да бъде неодушевен предмет или архитектурен елемент, но е толкова… Хубавите имена са с растения, цветя и природния явления. И не с чак толкова много срички.
За пръв път виждаше Три стръка морска трева толкова развълнувана и беше трудно да не почувства симпатия към нея. Тя беше забавна. Но Трийсет и шест всъдеходни коли за тундра беше още по-забавен.
— Когато учех езика — подхвана, защото реши изведнъж да сподели спомен, да предложи на свой ред нещо в това взаимно опознаване на култури, нали трябваше да работят съвместно, — поискаха от нас да си измислим тейкскалански имена и мой съученик от онези, които се представят безупречно на изпитите, обаче имат ужасен акцент, си избра 2е астероида. Говоря за ирационалното число е. Той се мислеше за остроумен.
Три стръка морска трева поумува и прихна.
— Наистина е остроумен. Това е забавно.
— Нима?
— И още как. Все едно превръща цялата си личност в насмешка над самия себе си. Бих си купила роман от автор Две е астероида, вероятно би се оказал сатиричен.
Махит се засмя.
— Онзи човек не беше достатъчно изтънчен, за да пише сатира. И се държеше отвратително като съученик.
— Името подсказва това — съгласи се Три стръка морска трева, — но е проявил изтънченост случайно, а така е още по-весело.
После взе поредния инфоекран и се зае да дешифрира следващия проблем, който Махит трябваше да реши.
Следобедът се изниза в работа, с която Махит се справяше добре, тъкмо за нея бе обучена, ако ще формалностите да бяха заплетени по тейкскалански и се налагаше асистентката й да проявява уменията си в дешифрирането. По залез Три стръка морска трева поръча две купички кнедли с месо и подправки в гъст сос с малко червено масло. Тя увери Махит, че е твърде невероятно да има алергия към някоя от съставките в гозбата.
— Това е иксхуи — обясни асистентката. — Храним и бебета с нея!
— Ако умра — подхвърли Махит, — няма кой да отговаря на пощата още три месеца и какво ще правите тогава?
Набоде кнедла с двузъбата вилица. Щом я захапа, сякаш избухна в устата й лютичка и топла. Червеното масло беше подправено изкусно, пикантно само колкото да проточи вкуса по езика й и да я подсети мимолетно за невротоксични въздействия, преди да стане много приятно. Изведнъж усети колко е прегладняла. Не бе хапвала нищо след слизането от кораба.
Малко й олекна, когато видя как Три стръка морска трева излапа своята порция иксхуи със същото настървение. Махит махна с вилицата към паничката.
— Прекалено вкусно е, за да го давате на бебета.
Очите на асистентката се поразшириха в тейкскаланска версия на подхилване.
— Храна за работещи хора. Толкова приятна, че не можеш да я ядеш бавно.
— За да се заемеш отново с работата колкото може по-скоро?
— Схващате идеята.
Махит леко кил на глава встрани.
— Вие сте от хората, които работят неспирно, нали?
— Такива са задълженията ми, госпожо посланик.
— Наричай ме Махит, моля те. Сигурна съм, че има културни асистенти, които не са толкова услужливи.
На Три стръка морска трева почти й пролича, че е поласкана.
— О, мнозина са. Но културна асистентка е сегашното ми назначение. А работата ми е да бъда асекрета.
Разузнаване, протоколни формалности, тайни… и ораторско майсторство. Стига цялата литература за Града, която Махит бе изчела, да не лъжеше.