— Деветнайсет тесли, би ли станала министър на информацията, бездруго вече знаеш всичко?
— Харесвам сегашната си титла. Както вече съм казвала неведнъж — отговори тя и въздъхна тихо. — Но ако съм ви нужна като министър, ще стана.
— Не за това си ми нужна — каза Шест посоки.
Махит не намери никаква утеха в думите, които той подбра. И по изражението на Деветнайсет тесли пролича, че не им се зарадва.
— Къде е Осем противоотрови? — попита тя. — Ако можете да ми кажете. Аз съм… загрижена за благополучието му, господарю.
Имаше много голямо значение къде се намираше клонингът, дори десетгодишен („Искандр, той беше ли създаден, след като с Шест посоки уговорихте размяната, или вече съществуваше като застраховка?“) вероятно ставаше пръв сред тримата сънаследници заради своята наследственост след смъртта на Шест посоки. Ако смъртта на императора настъпеше, преди детето да навърши пълнолетие.
— Той е тук долу с нас — каза Шест посоки. — Ти ще го закриляш. Деветнайсет тесли, нали?
— Разбира се. Ваше сиятелство, кога не съм защитавала с всички сили вашите интереси?
„Когато ме уби“ — прошепна Искандр и Махит се почуди дали и императорът си мисли същото.
— О, веднъж или два пъти — подхвърли Шест посоки.
Вместо да трепне или да се омърлуши, Деветнайсет тесли се засмя. И Махит успя да си представи ненадейно какви са били при първата им среща: Деветнайсет тесли като млад командир, Шест посоки в разцвета си като владетел. И бързо породилото се приятелство между тях. Успехите на тяхното партньорство.
После императорът пак се взря в нея и тя се почувства съвсем дребничка и плашещо млада, изобщо не беше толкова близка с тези двамата, както е бил Искандр. Не би могла да стане част от този странен триъгълник.
„Сигурна ли си? Моето падение продължи десетилетие. Ти имаше само седмица.“
Не беше сигурна. Само не беше готова.
— Е, Махит Дзмаре, щом не можеш да решиш моя основен проблем на доброто управление, не можеш да ми дадеш вечност и устойчива власт, какво могат да ми дадат твоите вести от Дардж Тарац? Какво да правя с това нашествие на пришълци по границите на моята империя оттук, докато се крия от смъртта и превратаджиите насред своя дворец?
И ето как съвсем неусетно бе подложена на изпитание. Както се почувства в първия си ден тук, проумяла изведнъж, че трябва да говори на тейкскалански постоянно, не само наум или с приятели. И сега щеше да говори на тейкскалански. Знаеше изразите и нюансите. Разполагаше с цялата дълга история на Искандр с Шест посоки — всички техни разговори на маса, на съвещания по законодателството, в леглото, — която да я насочва. Всички болежки — в ръката, хълбока, това безкрайно, нескончаемо главоболие — отшумяха и тя си помисли: „Добре. Сега“.
— Можете да опозорите Една мълния — каза Махит. — Освен това можете да издигнете Осем примки над Трийсет делфиниума.
— Продължавай.
Чувстваше се окрилена.
— Една мълния се опитва да узурпира властта, да стане император с възхвала, но има ли победи? Няма. Поне опитва ли се да ги постигне? Не, той оставя граничните предели на Тейкскалан уязвими за заплахата от пришълци. Наложи се варварка ви донесе тези вести, което е срамен провал на вашия яотлек, той би трябвало да научи пръв за тази опасност, но поставя себе си и суетните си амбиции над сигурността на империята. — Беше принудена да спре, за да си поеме дъх. Долавяше зад себе си погледа на Три стръка морска трева, искаше асистентката й да е наблизо, да хване ръката й. — И… Осем примки предупреди целия Град, че законността на завоевателната война — която Трийсет делфиниума подкрепя, направи го публично на последната поетична надпревара — е съмнителна поради възможността да съществуват тези заплахи. Тя изпълнява задълженията си като министър на правосъдието, а Трийсет делфиниума се разобличи сам, че злоупотребява с влиянието си над вас, за да ви изложи на политическа опасност. — Тя трепна едва забележимо. — Е, да, това изисква от вас да признаете, че може да сте били подведен от своя езуазуакат.
— Дреболия — подхвърли Шест посоки. — Аз съм стар човек, лесно се поддавам на влияния, които не са в мой интерес, нали?
„Не се поддавате лесно, господарю“ — обади се Искандр и Махит стисна зъби, за да не каже това на глас. Само вдигна рамене и разпери ръце. По-добре да премълчи. По-добре така да защити Станция Лзел с тейкскалански думи.