А Шест посоки говореше:
„Тейкскалан се нуждае от неотклонно здрава ръка — благословена от звездите, от подготвен език, от юмрук, който улавя слънчевата светлина. Изправен пред онова, което предстои да изстрадаме, аз — който ви служех откакто научих какво означава да служиш — освещавам този храм и идната война.“
— Наистина ще го направи — изрече Три стръка морска трева, гласът й твърде реален, твърде силен, твърде близък на дивана до Махит. — Никой император не е… от векове…
„Назовавам за моя пряка наследница и предводителка в тази война на самосъхранение езуазуакат Деветнайсет тесли — каза Шест посоки, — нека властва от името на детето от моите гени Осем противоотрови, докато той навърши пълнолетие.“
Махит имаше време да помисли „Какво задвижих…“, да почувства огромен напиращ спазъм на скръб — нейна, на Три стръка морска трева, на Искандр…
Императорът отстъпи две крачки към средата на издигнатия олтар. „С моята кръв принасям жертва за нас — каза той, думите се разнесоха неудържимо до всеки тейкскаланец във всяка област, на всяка планета в тейкскаланския космос. — Освободен, аз съм копие в ръцете на слънцето.“
Нейните думи. Нейни и на Три стръка морска трева — поезията, която използваха като примамка, за да си върнат свободата… и която тълпите започнаха да пеят по улиците…
Шест посоки вдигна ножа, слънцето проблесна през него… и замахна надолу. Два бързи разреза високо от вътрешната страна на бедрата, артериите се превърнаха в червени фонтани. Толкова много кръв. И някак в това кръвопролитие успя да среже още два пъти: от китката до лакътя и на двете ръце.
Ножът издрънча върху металния под на храма.
Смъртта настъпи скоро.
В последвалата тишина Махит осъзна колко силно стиска ръката на Три стръка морска трева — забиваше нокти в дланта й. Дишането им сякаш беше единственият звук във вселената. В съзнанието й Искандр беше безпределна пустота от възторг и мъка. Тя се извърна мислено от него. Не гледаше нищо.
А на екрана Деветнайсет тесли, подгизнала от червено, костюмът й опръскан до неузнаваемост, бе вдигнала ножа.
„Императрицата на Тейкскалан ви приветства — изрече тя. Лицето й беше мокро. Кръв. Сълзи. Мокро, мрачно и безкрайно решително. — Запазете спокойствие. Редът е цвете, цъфтящо призори, а изгревът вече настъпва.“
Имаше кратко затишие, последва очакваният хаос, всички онези имперски стражници в сиво се опитваха да проумеят какво да правят. Къде да отидат. Как да се доберат до новата си императрица и да я отведат на относително безопасно място, защото все още ниско в орбита оставаше междузвезден кораб начело на цял легион, насочил всички оръжия към Града. Махит и Три стръка морска трева си седяха насред цялата бъркотия — не личеше някой да се е загрижил много за тях. Не правеха нищо. Не изглеждаше да са пряка заплаха за когото и да било.
— Той я изигра — слисано проточи Три стръка морска трева. — Тя не знаеше чак докато не се озова там до него. Нейно сиятелство. Сияние по острието на нож. Май й приляга и сега.
Някак си бяха разменили емоционалните състояния. Махит много дълго не можа да спре сълзите си, макар че ендокринната реакция не беше само нейна, нейното тяло реши да се отдаде на смазващата скръб. Искандр не бе изчезнал (не й се вярваше, че някога ще усети отново онази сбъркана пустота), но и двете му версии бяха като тягостни, опустошени и ледени пейзажи, като стаи без въздух и тя продължаваше да плаче дори когато искаше да говори.
Избърса си носа с длан.
— Приляга й, разбира се — успя да изгъгне. — Постът ще се пригоди към нея както тя ще се пригоди към поста и всичко ще бъде… повествувание. Нейно сиятелство. Сиянието по острието на нож. Все едно никога не е било отредено да се случи нещо друго.
На Три стръка морска трева като че й олекна да чуе тези думи. А самата Махит се чувстваше безутешна, гневна, разкъсана и празна: все си спомняше колко кръв бе имало, как Шест посоки бе казал „освободен, аз съм копие в ръцете на слънцето“, сякаш бе написала думите за него.
За него, а не за себе си или за Лзел.
„Нищо докоснато от империята не остава чисто.“ Опита да си представи, че го е казал Искандр, но изобщо не беше той.
За денонощие и половина с въстанието бе свършено.
Махит проследи почти всичко по новинарския канал на министерството на информацията, достъпен за Три стръка морска трева. Изтягаше се на някогашното легло на Искандр в своя посланически апартамент, облакохватът на асистентката бе върху окото й като закрепена завинаги корона. Ставането от леглото й се струваше и трудно, и ненужно.