— Здрасти — поздрави тя.
— Здрасти — откликна Махит и вече помнеше само усещането за Три стръка морска трева в прегръдката си, май бузите й станаха алени. — Благодаря ти, че дойде.
И въздухът между тях се усещаше крехък, особено когато Три стръка морска трева седна до нея, сви рамене и явно не знаеше какво да каже.
С поезията бяха по-добре. И с политиката. Мамицата му, и в целувката бяха по-добре, макар и като налудничав стремеж към някаква утеха. Махит искаше да го направи и сега, но размисли в същия миг. Тогава гледаха края на един император. Този път бяха само двете в бавното отшумяване на събитията и Махит дори не си представяше как да подхване нещо подобно.
— Едва не си помислих, че си се издигнала до министър на информацията — подхвърли толкова лековато, че да прозвучи като шега, — и вече не би имала време за мен.
Напрежението се изцеждаше полека от раменете на Три стръка морска трева.
— Всъщност Нейно сиятелство ми предложи поста на втори заместник-министър, но ще бъда и твоя културна асистентка, ако желаеш.
Махит се замисли за това… и мислеше, докато хващаше ръката на Три стръка морска трева, сплиташе пръсти с нейните и казваше „благодаря“ с всички изразяващи уважение наставки, за които се сети, затова прозвуча и безмерно искрено, и твърде смешно. Мислеше си как би работила с нея в този апартамент, който е бил на Искандр, и как би напипвала пътя, за да стане… какво? Нещо, от което Деветнайсет тесли. Нейно сиятелство на трона със слънчевите копия, би могла да се нуждае? (И този път можеше да води към някакво начало с Три стръка морска трева.)
„Имах двайсет години, преди това да ме убие — каза Искандр. — Ти може да имат и повече.“
Може би. А после си спомни как Три стръка морска трева каза, „Ако ти беше една от нас, пак щях да те искам“, долови ехото от онзи всеобхватен гняв — нямаше да бъде тейкскаланка, дори ако останеше, дори ако правеше всичко като Искандр. Нямаше да бъде същество, което, подобно на Три стръка морска трева, си играе с езика и поезията на състезания по ораторско майсторство. И никога не би могла да забрави това.
— Мисля — каза на глас, щом секна смехът на Три стръка морска трева, която позволи Махит да докосне бузата й съвсем леко и само веднъж, — че трябва да бъдеш втори заместник-министър в министерството на информацията. Прекалено интересна си за работата тук, Три стръка морска трева. Трябва да правиш каквото бе намислила, когато получи тази работа — да ме използваш като стъпало за осъществяването на суетните си амбиции. И пак да се заемеш с поезията.
— А ти какво ще правиш без мен? — попита Три стръка морска трева, без да възразява повече.
— Ще измисля нещо — отвърна Махит.
Оказа се, че човек може да се пресити от излишък на красота, особено ако тя е вдъхновена от всеобща скръб и силна ксенофилия: коронацията на императрица Деветнайсет тесли, чието благосклонно присъствие огрява стаята като сияние по острието на нож. Нейно сиятелство, Господарка на цял Тейкскалан — Махит я запомни предимно като поредица от смайващи кадри. Шествието, виещо се през Града, отразено и повтаряно на всеки екран. Парад на сто хиляди слънчеви, които коленичеха пред краката на императрицата в бели пантофи, изправяха се и продължаваха нататък. Алгоритъмът се пренастрои или просто прие Деветнайсет тесли като законната властителка на империята. Градът, озарен в златно, червено и наситено виолетово, неспирно цъфтящ. Полагането в гроба на обезкървеното тяло на Шест посоки, заровено в земята да изгние. Възхвала след възхвала, нови поети на всяко кръстовище. Тълпи от войници — млади тейкскаланци се записваха в нескончаеми потоци като доброволци за предстоящата война срещу пришълците. И понякога пееха.
Имаше две нови песни с думите „Аз съм копие в ръцете на слънцето“. Едната беше печална и прекрасна, пееше я хор в момента, когато с голямата имперска корона бе увенчана главата на Деветнайсет тесли. Другата беше неприлична и мръснишка, с игра на думи в тейкскаланския език, която Махит би разбрала и след първата година на изучаването му: всеки можеше да разбере как се съчетават различните значения на „копие“.