Когато не можеше да понася повече това мълчание, Махит попита:
— Защо пожелахте да се срещнем?
Не добави почтителното обръщение, ограничи се с простия смисъл на изречението: защо ти, една личност, поиска да се срещнеш с мен, друга личност?
— Мислех си да те попитам какво искаш — каза Деветнайсет тесли. Пак тази разтърсващо блага усмивка, цялото й внимание насочено към Махит. — Допускам, че би ти харесало да изкопчиш някои обещания от мен.
— Възнамерявате ли да присъедините моята станция към Тейкскалан? — попита Махит.
Деветнайсет тесли се изсмя с груб, раздрусал раменете й звук.
— Не. О, звезди, не, нямам време за това. Нямам време за нищо. Вие сте в безопасност, Махит. Ти и Станция Лзел можете да си бъдете независима република колкото пожелаете. Но не това е смисълът на моя въпрос. Попитах те какво искаш ти.
В езерцето бе кацнала дългокрака птица: перата бели, човката дълга. Висока поне две стъпки до основата на шията. Не газеше по цветята, ципестите й крака пристъпваха между тях. Махит не знаеше коя дума обозначава тази птица. Може би „ибис“. Или „чапла“. Имаше думи за какви ли не птици в тейкскаланския език, а в езика на Станциите — само „птица“. Някога били повече. Вече не се нуждаеха от тях. Стигаше им общото название.
Би могла да поиска… ами назначаване в университет. Място в някой поетичен салон. Тейкскаланска титла. И тейкскаланско име към нея. Пари, слава, хвалебствия. Би могла да не поиска абсолютно нищо и да остане на служба като посланичка на Лзел, да отговаря на получената поща и в тейкскаланските кръчми да пее песен, на която бе написала част от текста преди време.
Нищо докоснато от империята не би останало нейно. Бездруго и сега твърде малко неща бяха нейни.
— Ваше сиятелство — каза Махит, — моля ви, изпратете ме у дома, докато все още искам да си тръгна.
— Все ме изненадваш — отвърна Деветнайсет тесли. — Сигурна ли си?
— Не съм. Затова искам да ме изпратите вкъщи. Не съм сигурна.
„Какво правиш?'“
„Опитвам се да прозра кои сме ние. Какво е останало от нас. И кои бихме могли да бъдем сега.“
При доближаване откъм най-голямата сред осеяните с кратери, богати на метали и лишени от атмосфера планети в звездната система на Лзел, станцията изглеждаше увиснала в точката на съвършено уравновесеното притегляне на две звезди и четири планети. Тя беше малък, мътно метален тороид, който се въртеше, за да контролира температурата си. Грапав след четиринайсет поколения на звездна радиация и удари на микрочастици.
Трийсетина хиляди души живееха насред мрака. Жителите бяха повече, ако броиш и съхранената в имаго памет. Поне една от жителките на Станцията се бе опитала наскоро да саботира една от тези дълги линии от спомени и сигурно чакаше да види резултата от опита.
Махит гледаше появилата се пред очите й Станция.
Ръката на императрицата — тънка, с тъмни пръсти, интимно позната — се бе протегнала на онзи площад. За да обхване с пръсти челюстта на Махит и да обърне лицето й към себе си. Махит би трябвало да се уплаши или да се зашемети от ендокринно буйство. Но тя сякаш се… рееше. Далечна, свободна.
— Нуждаем се от посланик на Лзел — бе казала Деветнайсет тесли, — макар и не спешно в този момент. Ако поискам да си тук, Махит, ще те повикам.
Махит се чувстваше по същия начин и сега, докато Лзел се наместваше в средата на илюминаторите на кораба. Много далечна. И някак свободна.
И в края на краищата не съвсем у дома.
Речник на действащи лица, места и предмети
Акнел Амнардбат — съветничка по наследството в шестчленния управляващ Съвет на Станция Лзел. Отговаря за имаго-машините, паметта и развитието на културата.
Амалицли — тейкскалански спорт. Играе се на площадка от отъпкана глина с гумена топка, с която двата отбора се опитват да ударят пряко или чрез рикошет малка цел. Популярни са и версии на амалицли за среда с нулева или ниска гравитация.
Арагх Чтел — пилот от Станциите, на когото е възложено наблюдение и разузнаване в Сектора.
Асекрета — тейкскаланска титла на служител в министерството на информацията.
Ахачотия — популярна в Града алкохолна напитка от ферментирали плодове.
Втори пръстен — наименование на областите, които са на разстояние от 500 до 1000 километра от императорския дворец. Служебен жаргон в министерството на информацията.