Четири явора — новинар, който работи в Осми канал.
Шест посоки — Негово сиятелство властващият император на цял Тейкскалан.
„Шест протегнати ръце“ — разговорно (и поетично) наименование на министерството на войната. Представата за протегнати ръце във всички посоки (север, юг, изток, запад, нагоре, надолу) се опира на същността на тейкскаланската завоевателна доктрина.
Шест хеликоптера — тейкскалански бюрократ.
Шрджа Торел — гражданка на Станция Лзел в дружески отношения с Махит Дзмаре.
Яотлек — военен чин във флота на Тейкскалан. Командва най-малко един легион.
Благодарности
Започнах тази книга в „Картел Кофи Лаб“ в Темпе, щат Аризона, през лятото на 2014 година, две седмици след началото на интензивен курс по съвременен източноарменски език: главата ми беше пълна с образи от думи, които не бяха мои. Завърших я в спалня в Балтимор насред пролетта на 2017 година, беше твърде рано, за да се е събудила моята съпруга, а аз гледах бавно настъпващата светлина над града: мислех си за изгнание и как човек почти, но не докрай успява да се завърне у дома.
Между Аризона и Балтимор имаше три страни, четири града, три работни места и повече помощ в създаването на тази книга, отколкото бих могла да опиша. Неизбежно е тези благодарности да останат само бледа сянка на всичко, което дължа. И все пак: вечно признателна съм на Елизабет Беър, която беше най-напред моя приятелка, след това учителка и отново приятелка, все ми повтаряше, че съм напълно способна да напиша роман, и то добър, колкото и да възразявах; на останалите от компанията виртуално или лично, на най-добрия бар и най-доброто място, където да научиш какво означава да си писател и човек; на Лиз Бърк, която случайно успя да продаде тази книга на издателство и която разбираше замисъла; на Фейд Манли, която понасяше храбро запратените към нея глави от ранния ръкопис; на Амал ал-Мохтар и Лихайн, които ми вдъхнаха смелост да пиша за асимилация, език, съблазънта и ужаса на империята, а после ме предизвикаха да се справя по-добре; на семинара „Вайъбъл Парадайз“, без който щях да имам по-малко приятели и умения; на моя великолепен агент Дон-Уон Сон, който виждаше едновременно и какво представлява този проект, и в какво ще се превърне (и обещавам следващия път да няма важни делови обаждания по телефона от Швеция); на моята редакторка Деви Пилаи, която ми каза да отида и да намеря останалата част от вселената, за да я покажа на страниците за всички вас.
Благодарна съм и на Тео ван Линт, който ми показа Армения; на Ингела Нилсон, която не се сърдеше, че пиша научнофантастичен роман, докато тя беше мой научен ръководител след докторантурата и уж трябваше да пиша за Византия; на Патрик и Тереза Нилсен Хейдън, които ме въведоха в това призвание и ме дариха с гостоприемството си; на моята майка Лори Смъклър, която първа ме попита дали искам да се откажа от науката и да се заема с писане, и смяташе това за сполучливо хрумване; и на моя баща Айра Уелър, който ме запозна с научната фантастика, когато бях твърде невръстна, за да се опазя — нека и двамата си останем завинаги пристрастени към нея.
Накрая и от душа: на Вивиан Шоу, моята съпруга, несравнима първа читателка, която ми показа, че историите могат да бъдат и радост — благодарностите не стигат, скъпа моя, но винаги ще ги има, както и всичко останало.