— Ще си позволя да напомня, че трупът на моя предшественик е моя работа — намеси се Махит.
— Махит, вече говорихме за това — нетърпеливо отвърна Три стръка морска трева. — Едно и също е от юридическа гледна…
— Но не и от морална гледна точка — прекъсна я Махит. — Особено когато говорим за гражданин на Лзел, какъвто той беше неоспоримо. Какъв е проблемът?
— След като икспланатл Четири лоста излезе от залата за аутопсии, аз останах още малко при трупа и се възползвах от апаратурата — обясни Дванайсет азалии. — Заради текущите ми задължения в министерството на информацията — занимавам се с медицинското обслужване и достъпността на инфраструктурата за чужденци по време на престоя им при нас, — съм настроен много любознателно към тяхната физиология, която понякога е твърде различна от човешката! Госпожо посланик, изобщо не се опитвам да намекна, че обитателите на Станция Лзел не са хора. Но моето любопитство е неутолимо, можете да попитате и Тръстиката за това, тя ме познава още от началния ни стаж като асекрети.
— Да, неговото любопитство е неутолимо и често му навлича големи неприятности, особено при интересни аутопсии или по-особени медицински случаи — обади се Три стръка морска трева. Махит забеляза напрегнатите челюстни мускули, обтягането на устните. — Говори по същество. Две палисандрови дръвчета ли те изпрати да ме провериш?
— Тръстико, не съм момче за поръчки дори на министъра на информацията. А сега по същество — останах и извърших оглед на трупа на предишния посланик. И установих, че този труп не се състои изцяло от органична материя.
— Какво?! — възкликна Три стръка морска трева.
А Махит трябваше да стисне устни, за да не избълва псувня на своя език.
— Какво имате предвид? — попита тя.
Дали Искандр не бе поискал да му заменят болна тазобедрена става? Такова чуждо тяло е безобидно и лесно обяснимо, а и се забелязва по-лесно от имплант в основата на черепа, който отначало му е дал неговото имаго, а след това е записвал копие на неговите знания, личност и памет — копие, което трябваше да бъде предадено нататък във времевата линия.
— Мозъкът му е пълен с метал — заяви Дванайсет азалии и я лиши от тази мимолетна надежда.
— Да не е шрапнел? — предположи Три стръка морска трева.
— Няма рани. От мен да знаеш, съдебният медик щеше да открие раните, ако ги имаше. Но цялостното сканиране на тялото дава много по-пълна информация. Не мога да си обясня защо не са го извършили досега… може би заради очевидната причина за смъртта — анафилактичен шок…
— За мен е по-интересно мигновеното ти хрумване, че е възможно в главата му да има шрапнел — побърза да каже Махит на Три стръка морска трева, за да отклони разговора от по-опасните теми.
Ако знаеше дали Искандр е разгласил нещо за имаго-процеса, щеше да й бъде от полза, но тя дори не можеше да попита своята версия на Искандр, а и как тази версия да знае какво е правило нейното… да, нейното продължение през тези години?
— Градът е враждебен понякога — отбеляза Три стръка морска трева.
— Стават злополуки — добави Дванайсет азалии. — Напоследък са повече. Някой използва неправилно облакохвата си. Градът реагира пресилено…
— Това не е проблем, с който ще ти се наложи да се справяш някога — каза й асистентката с безметежна увереност, на която Махит изобщо не беше готова да се довери.
— Моят предшественик имаше ли облакохват? — попита тя.
— Нямам представа — призна Три стръка морска трева. — За да го има, би трябвало да е получил разрешение лично от Негово величество Шест посоки. Чужденците не ги получават — да бъдеш свързан с Града е право, полагащо се на тейкскаланците.
Облакохватите се полагаха само на тейкскаланци, отваряха врати, а вече се оказваше, че ги излагат и на по-големи рискове. Махит се чудеше колко подробно устройствата проследяват движенията на гражданите и кой всъщност се занимава с тези сведения.
— Независимо дали предишният посланик е имал облакохват — прекъсна размислите й Дванайсет азалии, — в мозъчния му ствол има твърде голямо количество загадъчен метал, затова допуснах, госпожо посланик, че бихте желали да научите това, преди някой да се е опитал да инсталира нещо подобно във вашия мозък.
— Цветче, преливаш от жизнерадост както винаги.
— Кой друг знае за това? — попита Махит.
— Не съм казал на никого — увери я той и с показна скромност събра длани, покрити от дългите ръкави на куртката му.