Махит долови неизреченото „засега“ и си зададе въпроса какво ли иска този човек от нея.
— А защо казахте на мен? Посланикът би могъл да носи какви ли не импланти — например регулатор срещу епилептични пристъпи, каквито се поставят често, ако епилепсията се прояви в зряла възраст. — Послужи си със стандартната лъжа за имаго-машините, пробутвана на чужди за станциите хора. — Предполагам, че велика цивилизация като тейкскаланската също има подобни устройства. Можехте да проверите в медицинската история на посланика, вместо да губите толкова време.
— Ще ми повярвате ли, ако кажа, че исках да видя как ще постъпите? Вашият предшественик беше… хм, твърде политически активен за посланик. Любопитен съм дали всички от Лзел сте такива.
— Аз не съм Искандр — натърти Махит и я обзе тежък срам. А трябваше в по-голяма степен бъде и Искандр. Ако имаха повече време за сливането… ако той не се бе залутал някъде в главата й. — А и „политически активен“ може да има различни значения. Според вас дали и онзи икспланатл знае?
Дванайсет азалии се усмихна достатъчно широко, за да лъснат зъбите му.
— Не го спомена пред вас. Нито пред мен. Но той е икспланатл от медицинската колегия в министерството на науката… как да знаем какво е важно според него?
— Искам да видя лично — настоя Махит и стана.
Дванайсет азалии я погледна зарадван от долу нагоре.
— О, значи и вие сте политически активна.
3
„Във всяка клетка разцъфва химически огън
[ИМЕ НА ПОКОЙНИКА] предаваме на [земята/слънцето]
и ще избухне в хиляди цветя колкото диханията му приживе
и ще си спомняме името му
и имената на неговия родител/родители
и в тяхно име от дланите на събраните тук хора
също ще разцъфне кръв, за да запратят
този химически огън в [земята/слънцето]…“
Откъс от типично тейкскаланско погребално
слово по подражание на „Панегирик за езуазуакат
Два амаранта“, с най-ранна възможна дата втори
индик на императрицата на цял Тейкскалан
Дванайсет слънчеви изригвания
„[шум]… повтарям, загубих изцяло контрол над кораба… премятам се… непознато енергийно оръжие, имам пожар в кабината [неясно] [неясно] [сквернословие] черни… черни кораби, бързи са, като дупки в [сквернословие] пустота… няма звезди… [сквернословие] не мога… [сквернословие] има още от тях [писък с продължителност около 0,5 секунди, последван от бучене, вероятно от взривна декомпресия, с продължителност 1,8 секунди, последвано от загуба на сигнала]“
Последно съобщение от Арагх Чтел, пилот от
Станция Лзел, изпълняващ разузнавателен полет
в края на сектора, дата 242.3.11 (тейкскаланско
летоброене, царуването на Шест посоки)
Този път Махит доближи пеша комплекса на министерството на правосъдието, Три стръка морска трева и Дванайсет азалии бяха край нея в неспирно променливи позиции. Чувстваше се като заложница или човек, тревожещ се да не стане жертва на политическо убийство — и двете догадки бяха твърде правдоподобни, за да запази спокойствие. Пък и щеше да се вмъкне без разрешение в морга. Или помагаше на някого с достъп до моргата да вкара там други, които нямат такъв достъп. Каквато и да беше истината, проявяваше политическа активност.
Съжаляваше, че не получи от Съвета на станцията поясни указания каква да бъде тази активност. Същината им, освен „научи какво е сполетяло Искандр Агхавн“, се изчерпваше с „върши си работата добре, застъпвай се за нашите граждани, опитай се да разубеждаваш тейкскаланците да не ни анексират, ако подхванат такъв разговор“. Дори остана с впечатлението, че горе-долу половината Съвет, особено Акнел Амнардбат, съветничката наследството, която обикновено се занимаваше с дипломацията и съхраняването на културата, се надяваше тя да хареса тейкскаланската култура само колкото нейните задължения да й допадат, но и да не я хареса достатъчно, за да пречи на по-нататъшното й просмукване в изкуството и книжнината на Станцията. Другата половина от Съвета, предимно съветникът Тарац от името на миньорите и съветничката Ончу от името на пилотите (тоест практичната половина от Съвета според Махит, а това мнение направо попарваше надеждите на Акнел Амнардбат) наблягаше на „отбивай мераците на империята да ни анексира и се старай ние да останем техен основен източник на молибден, волфрам и осмий, както и на информация и достъп до портала Анхамемат“. Дали „моят предшественик е бил убит и подозирам, че се въвличам в подмолно разследване, за да опазя тайната на нашите технологии“ можеше да бъде причислено към „не допускай тейкскаланците да ни анексират“? Искандр щеше да е наясно дали е така. Или поне щеше да има категорично мнение.