Необузданата империя може и да е неизбежност, но у Дардж Тарац се е затаил кротък, решителен и лукав оптимизъм — от известно време тази необузданост не е единственият вариант.
— Е, поне с това приключихме — казва Акнел Амнардбат, съветничката по наследството. — Тя потегли. Нашата нова посланичка в империята, поискана от същата тази империя. Искрено се надявам, че ще успее да я държи настрана от нас.
На Дардж Тарац не му се вярва да успее — тъкмо той изпрати предишния посланик на Лзел в Тейкскалан преди двайсет години, когато още беше на средна възраст и се увличаше по твърде рисковани проекти. С изпращането на нова посланичка нищо не е приключило, ако ще совалката вече да я е откарала и да няма връщане назад. Опира лакти на масата, както правеше през тези двайсет години, и подпира тясната си брадичка на още по-тесните си длани.
— Жалко — казва той, — че не можехме да я изпратим с имаго, което не е остаряло с петнайсет години. Щеше да бъде по-добре и за нея, и за нас.
Собствената имаго-машина на съветничката Амнардбат — прецизно калибриран имплант в нервната система — й дава възможност да поддържа в съзнанието си записаните спомени на шестима предишни съветници по наследството. Те са предавани от една имаго-машина на друга и Амнардбат дори не иска да си представи как би се опълчила на човек като Дардж Тарац, без да се възползва от последните петнайсет години натрупан опит. Ако беше отскоро в Съвета, а тези години липсваха, щеше да се чувства саката. Тя обаче свива рамене, защото не може да се твърди, че й е неприятно лишаването на новата посланичка от това житейско предимство.
— Това е твой проблем — казва тя. — Ти изпрати там посланик Агхавн, който благоволи да се върне само веднъж през двайсетгодишната си служба, за да обновим неговия имаго-запис. И ето че сега изпратихме посланичката Дзмаре само с онова, което той ни остави преди петнайсет години, защото Тейкскалан настоя да…
— Агхавн си свърши работата — отвръща съветникът Тарац и съветникът по хидропониката и съветникът от името на пилотите около масата кимат одобрително.
Посланикът Агхавн се бе постарал Станция Лзел и останалите малки станции в техния сектор да не станат лесни жертви на неспирния устрем в разрастването на Тейкскалан, затова те са стигнали до общото съгласие да не обръщат внимание на недостатъците му. От Тейкскалан настояха ненадейно за изпращането на нов посланик без обяснение какво е сполетяло досегашния, но повечето съветници не прибързват с обобщенията за лошите страни на Агхавн, докато не научат дали е умрял, или се е опозорил, или просто е станал жертва на някакви обрати във вътрешните политически ежби на империята. Дардж Дарац винаги го е защитавал, защото Агхавн е негово протеже. А като съветник от името на миньорите той е най-видният сред иначе равните шестима членове на Съвета.
— И Дзмаре ще свърши своята работа — казва съветничката Амнардбат.
Тя избра Махит Дзмаре сред набелязаните кандидати за нов посланик: смяташе, че подхожда напълно за твърде остарялото имаго, което носи в себе си. Същите способности. Същата нагласа. Същото ксенофилско влечение към наследство, което не съвпадаше с наследството, съхранявано от Амнардбат — установено и документирано прехласване по тейкскаланската литература и език. Тъкмо Махит е идеалната кандидатка да бъде отпратена надалеч с единственото копие от имагото на посланик Агхавн, което имаха. И да отнесе тази несъвършена и покваряваща поредица на имаго-образи от Лзел, може би завинаги. Ако Амнардбат бе успяла в замисъла си.
— Убедена съм, че Дзмаре ще се справи добре — казва съветничката от името на пилотите Декакел Ончу, — а сега може ли да се заемем с неотложния проблем, разглеждан от този Съвет — какво ще правим с възникналата ситуация около портала Анхамемат?
Декакел Ончу е много загрижена за Анхамемат, по-далечния от двата подпространствени портала, през който се стига до все още незавладени от Тейкскалан сектори в космоса. Напоследък е загубила не само един разузнавателен кораб (което би могло да е случайност), а цели два във все същата област от черна пустота. И ги загуби заради нещо, с което няма как да разговаря. Получените съобщения преди прекъсването на връзката са неясни заради радиационни смущения и не могат да ги разгадаят. Още по-лошо е, че загуби не само пилотите на тези кораби, но и дългите имаго-линии на съхранена памет, към които те принадлежаха. Съчетаните съзнания на пилотите и техните имаго-линии няма как да бъдат продължени в съзнанията на нови пилоти, без да бъдат намерени труповете и техните имаго-машини. Невъзможно е.