Имперското правителство се разполагаше в огромен и стар район на Града с очертанията на шестлъчева звезда: сектори за Изтока, Запада, Севера и Юга и още два — за Небето между Севера и Изтока и за Земята между Юга и Запада. Всеки сектор побираше кули с върхове като игли, претъпкани с кабинети и архиви, свързани с мостове и арки на няколко равнища. Струпани едно над друго вътрешни дворчета висяха във въздуха между кули с повече обитатели, подовете им бяха прозрачни или украсени с плочи от пясъчник и злато. По средата на всяко имаше хидропонна градина, растенията избуяваха във водата. Невероятен разкош в живота на планета. Изглеждаше и че цъфтящите растения в градините са подбирани по цветове — докато доближаваха министерството на правосъдието, цветчетата ставаха все по-наситено червени и средата на всяко дворче вече приличаше на басейн от искряща кръв. Махит скоро зърна сградата, в която бе влязла преди немислимо малко часове тази сутрин.
Дванайсет азалии плъзна върха на показалеца си по лъскава плоча от зелен метал до вратата, очерта бързо фигура, в която Махит като че разпозна калиграфски подпис — май позна знака „цвете“, скрит в средата на подписа. А изписването на името му съдържаше тъкмо този знак заедно с, дванайсет“ и добавката за вида цвете. Вратата изсъска и се плъзна встрани. Когато и Три стръка морска трева вдигна ръка към плочата. Дванайсет азалии я хвана за китката.
— Просто влезте — подкани приглушено, побутна ги навътре и остави вратата да се плъзне на мястото си. — Все едно за пръв път се промъкваш крадешком някъде…
— Имаме законно право на достъп — сопна му се тя шепнешком. — И без това ни има във визуалните записи на Града…
— … които нашият домакин не иска да бъдат свързани с неговото право на достъп — подчерта Махит тихо, но отчетливо.
— Именно — потвърди той, — а стигне ли се дотам някой да рови аудио-визуалните архиви на Града с въпроса „Кой ли е влизал в министерството на правосъдието днес?“, значи бездруго сме загазили много зле, Тръстико.
Махит въздъхна.
— Да не се помайваме. Заведете ни при моя предшественик.
Устните на Три стръка морска трева се свиха угрижено в тънка линия, тя пак отстъпи назад до лявото рамо на Махит, щом Дванайсет азалии ги поведе надолу.
Моргата си беше все същата. Студеният въздух миришеше на принудително пречистване. Онзи икспланатл или Дванайсет азалии след своя оглед бе покрил изцяло трупа на Искандр. Внезапен ужас обзе Махит — предишния път бе разтърсена от емоционални бури и хормонален приток от своето имаго, което накрая изчезна. Но въпреки това се върна тук. Думата „саботаж“ пак се мярна гадно в ума й: дали нямаше нещо зловредно в тази зала? (Или пък й се искаше залата да е зловредна, за да не се дължи саботажът на някакъв неин недостатък или на някого в Лзел?)
Дванайсет азалии пак смъкна покривалото от мъртвото лице на Искандр Агхавн. Махит застана до масата. Опитваше се да възприема трупа като материална обвивка, като физически проблем в настоящето, а не като нещо, въплъщавало в себе си личност — същата, която би трябвало да е въплътена и в нея.
Дванайсет азалии си сложи стерилни хирургически ръкавици, повдигна внимателно главата на трупа и я завъртя така, че Махит да вижда тила, с което скри от погледа й най-голямата следа от инжекциите в една от вените на гърлото. Плътта се движеше твърде гъвкаво за нещо, което е мъртво от три месеца.
— Забелязва се много трудно — каза той, — белегът е съвсем малък, но ако опипате около най-горните шийни прешлени, сигурен съм, че ще усетите аберацията.
Махит протегна ръка и притисна палец в основата на черепа между сухожилията. Кожата на трупа беше като гумена. Прекалено податлива, усещането беше странно. Белегът от имплантирането беше мъничък, а под него се напипваше разгърнатата структура на имаго-машината, твърдостта й бе като костта на черепа. При нея беше същото. Някога бе разтривала с пръсти мястото, докато учеше. Вече не го правеше, откакто й присадиха имаго-машината с първите пет години опит на Искандр като посланик. Навикът не беше от най-упоритите, а и ставаше издайнически извън Станцията, тя го остави да изчезне в новата съчетана личност, в която двамата трябваше да се превърнат.