„Шокови палки — обади се Искандр. — Усмиряват тълпите с електрически заряди, но по мое време ги нямаше. Използват се за борба с безредици, ако се вярва на долнопробните развлекателни програми.“
„Изостанал си с петнайсет години — мислено напомни тя. — Много неща може да са се променили…“
„Тук сме насред двореца. Ако се опасяват от безредици около министерството на правосъдието, говорим не за промени, а за бъркотия. А сега върви да научиш какво съм направил.“
Махит си задаваше въпросите какво може да се е объркало чак толкова, че да наложи зрелищните мерки за сигурност пред входа на министерството, и дали Искандр е допринесъл някак за това… и усети как боцкане плъзва нагоре по гръбнака й и надолу към пръстите на ръцете с неприятно изтръпване в лакътните нерви. Нямаше повече време за потискащо умуване, защото Три стръка морска трева я въведе в сградата. И двете оставиха отпечатъци от палците си на сензор, културната асистентка се извърна учтиво, докато жена от охраната опипа сдържано джобовете на якето и панталоните на Махит. Повериха официално багажа на охраната и чуха обещание, че ще си го вземе непокътнат, когато излиза.
Щом служителката приключи с грубото нарушаване на личното пространство на Махит, посъветва я да не броди вътре без придружител, защото самоличността й не е регистрирана в облакохвата и по никакъв друг начин не е получила разрешение за престой в министерството. Махит изви вежда към Три стръка морска трева.
— Налагаше се да бързаме — обясни културната асистентка, докато я водеше устремно по каменните плочи през разделящи се врати към хладните недра на зданието и асансьорите. — Разбира се, при първа възможност ще се заема с вашата регистрация и разрешението за достъп в дворцовия комплекс.
— Аз пътувах повече от месец, но сега се налага да бързаме? — натърти Махит.
— А ние чакахме три месеца, госпожо посланик, откакто изпратихме кораб да доведе нов представител на Станцията.
„Трябва да съм извършил нещо твърде впечатляващо — отбеляза Искандр. — Долу има тайни съдилища и стаи за разпит, ако се вярва на упоритите слухове в двореца.“
Асансьор звънна пред тях.
— И след тези три месеца един час има такова значение?
Три стръка морска трева я подкани с жест да влезе в кабината, което също беше отговор, макар и не особено ясен.
Поеха надолу.
Там ги очакваше помещение, което изглеждаше и като съдебна, и като операционна зала: под от син метал, амфитеатрално издигащи се седалки около висока маса, на която нещо голямо бе покрито с плат. И прожектори. Трима непознати тейкскаланци, всички с широки скули и широки рамене — един с червена престилка, друг със същите цветове на министерството на информацията като Три стръка морска трева, третият в тъмносиво облекло, което подсети Махит веднага за лъскавия метал на шоковите палки. Стояха около масата, увлечени в тих забързан спор, и пречеха на Махит да различи какво има върху нея.
— Въпреки това бих искал да проведа експертиза за своето министерство, преди да бъде върнат — раздразнено заяви чиновникът от министерството на информацията.
— Няма нито една смислена причина изобщо да им бъде върнат — доста безпрекословно натърти онзи в червено. — Не бихме имали никаква полза от това, а може да предизвикаме инцидент…
Човекът в тъмносиво възрази:
— В разрез със становището на вашето министерство, икспланатл, аз съм напълно уверен, че какъвто ще да е инцидент от тяхна страна не би ни затруднил повече от ухапване на насекомо и ще бъде решен със същата лекота.
— Ама че шибана работа, хайде да спорим после — сопна се човекът от министерството на информацията. — Те вече са тук.
Мъжът в червено се обърна към тях още с влизането им, като че ги очакваше. Таванът беше като нисък купол. Махит си представи за миг газов мехур, уловен под земята. В следващия миг разпозна труп в нещото върху масата.
Лежеше под тънко покривало, което стигаше до средата на голия торс, ръцете бяха събрани върху гърдите с докосващи се пръсти, сякаш се готвеше да приветства някакъв задгробен живот. Бузите бяха хлътнали, отворените очи бяха мътно синкави. Същият цвят се бе просмукал в устните и около ноктите. И наглед беше мъртъв отдавна. Може би от… три месеца.