Не мога да отговоря на въпросите за възрастта, пола и професията. Ако въпреки това настоявате, моята възраст е четиринадесет дни, а самоусещането ми е, че съм от мъжки пол. Естествено, това не може да бъде потвърдено с никакви първични и вторични полови белези. И моля уважаемият съд да изключи всякакви елементи на сексуалност от отношенията ми с Мария. В графата „професия“ пишете: пророк.
Ние с вас, господа съдии, сме в особени отношения. Вие сте оправомощената страна, аз съм задълженото лице и между нас възникват правни отношения по силата на Закона и при наличност на предвидени от него факти. Засега ще оставя фактите настрана, ще ги коментирам после. За мен по-важен е следният въпрос: мога ли аз да бъда задължено лице, обект на правни отношения?
И така, кой е физическо лице?
Римското право изисква готов акт на раждане, пълно отделяне от майчината утроба — това първо. Второ: раждането трябва да е живо, да сме били свидетели на някакъв жизнен знак. И трето: човешки образ, форма хумани генерис, такава телесна формация, щото в нея да се разпознава родствено на човешкия тип същество.
Виждате, аз не отговарям на нито едно от трите необходими условия. Така, както масата, магнетофонът и лампата. Нероденият от утроба не може да бъде обект в правовите отношения. Аз съм вън от тях! Но след като не съм физическо лице, не съм дееспособен да извършвам валидни правни действия, не мога да притежавам права и да нося задължения и следователно не мога да извършвам престъпления.
Аз съм разумно и свободно същество, господа съдии. Притежавам самосъзнание и воля. Но аз не нося обществено бреме, не съм социално животно и следователно отношенията в общността ви не важат за мен. Вие сте създали човешки морал, който се крепи от вашето право. Аз не се вписвам в правоотношенията, следователно не съм подчинен и на морала. Запомнете: не съм подчинен на морала!
Ще кажете; моята разумност е достатъчна да бъда отговорен за действията си. Не е, господа съдии и съдебни заседатели. Моралните норми не могат да се изведат от никаква разумност, от никакви рационални постулати, от никакви обективни природни закони. От кой природен закон следва, че кражбата е престъпление? Че имуществото е неприкосновено? Че прелюбодейството е наказуемо? Напротив, господа съдии. Вашите морални норми са противоприродни! Искате пример? Ето: двама се сбиват, по-силният убива. Неговото действие е в пълно съгласие с еволюционната теория, но е в несъгласие с моралните ви теории. Или изневярата и многоженството: вашият морал, господа, изключва многообразните генетични комбинации!
Сега да мина към втората част от моята защитна реч. Съществуват ли факти, че аз съм подбудил Мария към самоубийство? Не. Някакви документи или действия? Не. Писма или признания на мъртвата? Не.
Аз съм бог, господа съдии и съдебни заседатели. Имам особена мисия в историята и моите действия не са подчинени на никакви членове и параграфи. Появата на бог е необикновено произшествие в човешката история и не се вписва в парцела на юрисдикцията. Можете ли да съдите Йехова за детеубийство, само защото не спаси сина си от страданията и кръста? Не, не искам да ме сравнявате с Христос, не ми харесва примитивизма му, това сляпо подчинение на идеите. Какво са идеите, господа? Средство за постигане на някаква цел. Нищо повече! Целите се менят, менят се и идеите. Край.
Но да се върнем към боговете. Те затова са богове, господа, защото не можете да ги разберете, не се побират в мозъчните ви чекмеджета. Че какво щеше да стане, ако разбирахте боговете? Хаос и неприличие. Мария се опита да ме разбере. И затова се самоуби.
Всяко докосване до абсолюта дразни черепите ви. Мария надникна в огромните ми мащаби и онова, което видя, я отрече от живота. Онзи, който е разбрал същността на божественото, не може да продължава да бъде човек — мащабите му пречат, започва да се чувствува дребен и нищожен. И ненужен!
А това усещане за ненужност е фатално. То те тласка към ямата с въпроси, където няма спасение. То те прави обиталище на милион въпросителни без отговор, на милион съмнения без подстъпи към тях. И какво може да направи мъничкият, дребният, смъртният човек? Какво друго, освен да се самоубие?
Това е цялата истина. Никаква злонамереност от моя страна, никакво директно или индиректно подбуждане. Единствената ми вина е, че съм бог. Не вярвате? Добре, тогава докажете обратното.