- Сънародниците ми живеят с ужасно погрешна представа за света, Бейл. С това извършват несправедливост.
- Че те те отхвърлиха, Лейлвин - каза той. - Ти вече не си от тях.
- _Винаги_ ще съм една от тях. Името ми беше отнето, но не и кръвта ми.
- Съжалявам, че те обидих.
Тя кимна отсечено.
- Все още съм вярна на Императрицата, дано да живее вечно. Но дамане… те са самата основа за управлението й. Те са средството, чрез което създава ред, чрез което държи Империята цяла. А дамане са лъжа!
Сул-дам можеха да преливат. Талантът можеше да се научи. Сега, месеци след като бе открила тази истина, умът й не можеше да обхване всички последици. Друга на нейно място може би щеше повече да се заинтересува от политическата изгода. Друга можеше да се върне в Сеанчан и да използва това, за да спечели власт. Лейлвин почти съжали, че не го беше направила. Почти.
Но молбите на сул-дам… да опознае тези Айез Седай, които изобщо не бяха такива, каквито я бяха учили, че са…
Трябваше да се направи нещо. И все пак дали така не рискуваше да срине цялата Империя? Ходовете й трябваше да се обмислят много, много внимателно, като последните кръгове в игра на _шал_.
Двамата продължиха след колоната слуги в тъмното. Айез Седай често пращаха слуги за нещо, което бяха оставили в Бялата кула, тъй че вървенето напред-назад беше обичайно и удобно за Лейлвин. Подминаха външната охрана на лагера на Айез Седай, без някой да ги спре.
Беше изненадана от леснината, докато не зърна няколко мъже покрай пътеката. Беше много лесно да не ги забележи човек - някак си се сливаха с околността, особено в тъмното. Забеляза ги едва когато един от тях се раздвижи, отдели се от другите и закрачи зад нея и Бейл.
След секунди стана ясно, че ги е откроил от останалите. Може би беше поради начина, по който вървяха, начина, по който се държаха. Бяха се постарали да се облекат просто, макар че брадата на Бейл го отличаваше като иллианец.
Лейлвин спря, хвана Бейл за ръката и се обърна срещу мъжа, тръгнал след тях. Стражник, предположи тя, доколкото можеше да се съди по описанията.
Стражникът спря пред тях. Все още бяха близо до периметъра на лагера с подредените в кръгове шатри. Беше забелязала с притеснение, че някои от шатрите сияят с твърде постоянна светлина, за да идва от свещ или светилник.
- Здрасти. - Бейл вдигна дружески ръка към Стражника. - Търсим една Айез Седай, Нинив ал-Мийра. Ако не е тук, може би Елейн Траканд?
- И двете не лагеруват тук - рече Стражникът. Беше дългорък и се движеше с изящество. Лицето му, обрамчено от дълга тъмна коса, изглеждаше… недовършено. Изсечено от камък от скулптор, изгубил интерес към проекта някъде на средата.
- Аха - каза Бейл. - Значи сме сбъркали. Може ли да ни посочите къде лагеруват? Работата е малко спешна. - Говореше гладко и с лекота. Можеше да е доста обаятелен, когато се наложеше. Много повече от Лейлвин.
- Зависи - отвърна Стражникът. - Спътничката ти, и тя ли иска да намери тези Айез Седай?
- Ами… - почна Бейл, но Стражникът вдигна ръка да го прекъсне.
- Искам да го чуя от нея - каза и изгледа Лейлвин от главата до петите.
- Че как иначе! - каза тя. - Кълна се в старата ми баба! Тези жени ни обещаха заплащане и _ще си го взема_. Айез Седай не лъжат. Всички го знаят. Ако няма да ни заведете при тях, викнете някой друг да го направи!
При този порой от думи Стражникът се поколеба. После кимна.
- Насам.
Поведе ги извън лагера. Вече не изглеждаше изпълнен с подозрение.
Лейлвин въздъхна тихо и тръгна с Бейл след Стражника. Бейл я погледна с гордост и й се ухили толкова широко, че със сигурност щеше да ги издаде, ако Стражникът беше погледнал назад. Самата тя не можа да се сдържи и също се подсмихна.
Иллианският говор не й идваше естествено, но и двамата се бяха съгласили, че сеанчанската реч е опасна, особено докато се движеха сред Айез Седай. Бейл твърдеше, че никой истински иллианец няма да я приеме за своя сънародничка, но я биваше достатъчно, за да излъже външен.
Изпита облекчение, когато се отдалечиха от лагера. Това, че имаше две приятелки Айез Седай - приятелки бяха, въпреки търканията помежду им, - не означаваше, че й се иска да е в лагер, пълен с тях.
Стражникът ги поведе през Полето на Мерилор към много по-голям лагер от малки шатри.
- Айилци - тихо й каза Бейл. - Десетки хиляди.
Интересно. За айилците се разправяха страховити истории, легенди, които не беше възможно да са верни. Все пак приказките - макар и преувеличени - намекваха, че тези хора са най-добрите воини от тази страна на океана. Тя с охота би изпробвала бойните си умения с един-двама от тях, ако ситуацията беше различна. Опипа пътната си торба. Беше пъхнала бойната си тояга в един дълъг джоб отстрани, лесно достъпна.