Грендал пропусна този сплит. Между пръстите й бликаше кръв. Докато Авиенда действаше, Отстъпницата запреде тънка струя Въздух и заши раната с него. После посочи Авиенда с окървавените си пръсти.
- Да избягаш ли се опитваш?
И започна да прави щит. Силата на Авиенда угасваше. Тя затегна в паника сплита си и остави портала отворен. „Моля те, Амис, виж го!” - помисли, докато отбиваше щита на Грендал.
Едва успя да го спре. Беше много отслабнала. Грендал бе използвала сила назаем през цялата нощ, докато Авиенда беше черпила само от своята. Дори с ангреала в това състояние изобщо не можеше да се противопостави на Грендал.
Отстъпницата се надигна и лицето й се разкриви от болка. Авиенда плю в краката й и се задърпа назад, като оставяше диря кръв след себе си.
Никой не премина през портала. Дали не го беше направила не докъдето трябва?
Стигна до ръба на издатината над бойното поле на Такан’дар. Още малко и щеше да пропадне. „По-добре това, отколкото да стана поредното й животинче…”
Нишки Въздух се увиха около краката й и я дръпнаха назад. Тя изкрещя и стисна зъби, а след това се заизвива. Болката я заля и пред очите й потъмня. Авиенда се забори да стигне до Силата.
Грендал я задържа, но бързо отпадна, изръмжа и се отпусна на земята задъхана. Сплитът, зашил раната й, все още си беше на място, но лицето й бе пребледняло. Сякаш всеки миг щеше да припадне.
Отвореният портал зад нея приканваше Авиенда… изход и спасение… но все едно беше на цяла миля. С размътен ум и с пламнали от болка крака, Авиенда измъкна ножа си от канията.
Той падна от разтрепераните й пръсти. Беше твърде изтощена, за да го задържи.
Глава 44
Двама занаятчии
Перин се събуди от някакво шумолене и предпазливо отвори очи. Намираше се в някаква тъмна стая.
„Дворецът на Берелайн”, спомни си той. Шумът на морските вълни бе затихнал, крясъците на чайките - замлъкнали. В далечината глухо отекна гръм.
Миришеше като на сутрин, но отвън все още беше тъмно. Едва различи тъмния силует, тръгнал през стаята към него. Напрегна се и позна миризмата.
- Чиад? - попита и се надигна в леглото.
Айилката не подскочи, макар че от начина, по който спря, Перин беше сигурен, че я е изненадал.
- Не трябваше да съм тук - прошепна тя. - Напрягам честта си до самите граници на позволеното ми.
- Това е Последната битка, Чиад - каза Перин. - Позволено ти е да нарушиш всякакви граници… стига да не сме я спечелили вече.
- Битката при Мерилор е спечелена, но по-голямата - при Такан’дар - все още бушува.
- Трябва да тръгвам. - Беше само по долни дрехи. Не си позволи обаче това да го притесни. Айилка като Чиад нямаше да се изчерви.
- Няма ли да ми кажеш да остана в леглото? - попита той, докато избутваше завивката и се огледа за ризата и панталоните си. Бяха сгънати и поставени с чука му до леглото. - Няма ли да ми кажеш, че не мога да се бия, докато още съм толкова изморен? Всяка жена, която познавам, като че ли смята, че това е първата й грижа.
- Открила съм, че изтъкването на глупостта прави мъжете само още по-глупави - отвърна сухо Чиад. - Освен това съм гай-шайн. Не е моя работа.
Перин я погледна и макар да не можеше да види червенината й в тъмното, надуши смущението й. Не се държеше много като гай-шайн.
- Ранд не ви ли освободи от клетвите ви?
- Той няма тази власт - отвърна тя разгорещено.
- Каква полза от чест, ако Тъмния спечели Последната битка? - сопна се Перин, докато нахлузваше панталоните си.
- Честта е всичко - каза тихо Чиад. - Струва си смъртта и си струва самият свят да се рискува за нея. Ако нямаме чест, по-добре да загубим.
Е, сигурно имаше неща, за които и той щеше да каже същото. Не носенето на глупави бели халати, разбира се - но нямаше да направи някои от нещата, които бяха правили Белите плащове, та дори светът да зависеше от това. Така че смени темата и докато си обличаше ризата, я попита:
- Защо си тук?
- Гаул - каза Чиад. - Той…
- О, Светлина! Трябваше да ти го кажа по-рано. Много съм тъп. Беше добре, когато го оставих. Още е в съня, а времето тече по-бавно там, където е той. Сигурно е минало само около час в неговото време, но трябва да се върна при него.
- В твоето състояние? - попита тя, макар да знаеше, че думите й няма да го спрат.
- Не - отвърна Перин. - Трябва някоя Айез Седай да ме изцери от умората.
- Това е опасно - каза Чиад.
- По-опасно, отколкото да позволя Ранд да умре? По-опасно, отколкото да оставя Гаул без никакъв приятел в Света на сънищата, за да брани Кар-а-карн сам?