- Е, той _сигурно_ ще се прободе сам с копието си, ако го оставят самичък.
- Нямах предвид…
- Тихо, Перин Айбара. Ще се опитам. - Тръгна си и халатът й прошумоля в тъмното.
Перин легна отново и разтърка очите си. Беше много по-сигурен в себе си, докато се биеше с Убиеца последния път, но все пак се бе провалил. Стисна зъби. Дано Чиад да се върнеше бързо.
Чу стъпки и се надигна.
Едра фигура затъмни входа.
Майстор Люхан.
Имаше тяло като наковалня, с як торс и издути мишци. И все още не беше побелял съвсем. Беше на години, но не и изнемощял. И едва ли щеше да изнемощее някога.
- Лорд Златооки?
- О, Светлина! Майстор Люхан, точно ти от всички можеш поне да ме наричаш Перин. Ако не и „некадърен чирак такъв”.
- Стига де. - Майстор Люхан влезе. - Не съм те наричал така. Само веднъж.
- Когато счупих новата коса за майстор ал-Мур. - Перин се усмихна. - Можех да я оправя обаче.
Майстор Люхан се засмя. Огледа чука на Перин, опипа го и каза:
- Станал си майстор в занаята. - Седна на столчето до леглото. - Впечатлен съм. Не мисля, че бих могъл да направя нещо толкова хубаво като този чук.
- Направи брадвата.
- Е, да. Но тя не беше за красота. Беше за убиване.
- Понякога се налага и да убиваме.
- Да. Но никога не е красиво. Никога.
Перин кимна.
- Благодаря ти. Че си ме намерил и че си ме донесъл тук. Че си ме спасил.
- Беше и заради самия мен, синко! - каза майстор Люхан. - Ако някой може да ни измъкне от това, ще сте вие, момчета, честно. - И поклати глава, сякаш не можеше да го повярва.
Един мъж поне ги помнеше тримата като младоци - младоци, които, поне в случая с Мат, много често правеха бели.
„Всъщност съм сигурен, че Мат все още прави бели”, помисли Перин. Но в момента поне не се биеше, а говореше с някакъв сеанчанец, ако се съдеше по завихрените цветове, които се сляха в образ.
- Чиад каза, че битката при Мерилор е свършила - каза Перин.
- Свърши - каза майстор Люхан. - Донесох тук няколко от ранените ни. Трябва да се връщам при Трам и Абел, но реших да намина да те видя.
Перин кимна. Притеглянето… беше по-силно от всякога. Ранд _наистина_ имаше нужда от него. Войната все още не беше свършила. Изобщо.
- Майстор Люхан. - Перин въздъхна. - Направих грешка.
- Грешка ли?
- Разкъсах се - каза Перин. - Пренапрегнах се. - Шибна с юмрук пилона на леглото. - Трябваше да съм по-разумен, майстор Люхан. Винаги го правя това обаче. Натоварвам се прекалено и съм негоден за работа на следващия ден.
- Перин, момчето ми. - Старият майстор се наведе над него. - Точно днес съм по-притеснен, че няма да _има_ следващ ден.
Перин го изгледа намръщено.
- Ако някога е имало момент, в който човек да се пренапрегне, той е сега - каза майстор Люхан. - Спечелили сме една битка, но ако Прероденият Дракон не спечели неговата… Светлина, не мисля, че си направил грешка. Това е последният ни шанс в ковачницата. Това е утрото, в което се кове голямото. Днес просто продължаваш да работиш, докато не се свърши.
- Но ако рухна…
- Тогава значи си дал всичко от себе си.
- Може да се проваля, защото съм изчерпал силата си.
- Но поне няма да си се провалил, защото си я спестил. Но… Виждаш ли, всичко, което казваш, е разумно за един обикновен ден. Но днес не е обикновен ден. Не е, в името на Светлината.
Майстор Люхан хвана Перин за ръката.
- Сигурно си мислиш, че често прекаляваш, но не е така. Напротив, Перин. Ти си човек, който се е научил да се сдържа. Наблюдавал съм те как държиш чаша чай толкова деликатно, че сякаш се боиш да не я счупиш със силата си. Виждал съм те да стискаш ръката на човек и да я държиш в своята внимателно, без да стискаш много силно. Гледал съм те как се движиш сдържано, за да не бутнеш някого или да не събориш нещо… Добри уроци си научил, синко. Имаше нужда от сдържаност. Но у теб видях как едно момче порасна в мъж, който не знае как да се освободи от тези прегради. Виждам мъж, който е уплашен от ставащото, когато загуби малко контрол. Разбирам, че правиш каквото правиш, защото те е страх да не нараниш хора. Но, Перин… време е да престанеш да се сдържаш.
- Не го правя, майстор Люхан - възрази Перин. - Наистина, уверявам те.
- Така ли? Е, може и да си прав. - Майстор Люхан изведнъж замириса притеснено. - Виж, моята работа е да се държа така. Аз не съм баща ти, Перин. Съжалявам.
- Не си - каза Перин, след като майстор Люхан стана, за да си тръгне. - Нямам вече баща.
Старият майстор го погледна тъжно.
- Това, което направиха онези тролоци…
- Семейството ми не беше убито от тролоци - отрони Перин. - Беше Падан Фейн.