Перин нападна. Вече без да мисли, само по инстинкт. Зарева, заблъска с чука по щита. _Изтласка_ Коляча пред себе си. _Биеше_ щита като упорита лента желязо. _Избиваше_ гнева и яростта си.
Последният му удар отхвърли Коляча назад и щитът изхвърча от ръцете му и се развъртя на сто стъпки във въздуха. Коляча се натресе в дъното на долината, превъртя се и изпъшка. Спря насред бойното поле, а около него се вдигаха и падаха смътни фигури, докато се биеха в истинския свят. Погледна Перин с паника и изчезна.
Перин се върна в будния свят, за да го проследи. Появи се в гмежта на битката, айилци срещу тролоци в свиреп бой. Ветровете бяха удивително силни и черни облаци кръжаха над Шайол Гул, извисил се като закривен пръст в небето.
Телата на тролоци и хора лежаха на купища по бойното поле и вонеше на смърт. Земята беше прашна преди, но сега беше кипнала кал от кръвта на падналите.
Убиеца се избута през група айилци наблизо, изръмжа и посече с дългия си нож. Не погледна назад… и сякаш не разбра, че Перин го е проследил в истинския свят.
Нова вълна Твари на Сянката се изсипа по склона от сребристобялата мъгла. Кожата им изглеждаше странно, цялата надупчена, очите им бяха мътно бели. Перин ги загърби и връхлетя след Убиеца.
„Млади бико!” Вълци. „Братята на Сянката са тук! Бием се!”
Мракохръти. Вълците мразеха всички Твари на Сянката. Цяла глутница бе готова да умре, за да убие мърдраал. Но от Мракохрътите се бояха.
Перин се огледа. Обикновени хора не можеха да се бият с Мракохръти, дори само слюнката им носеше смърт. Човешките редици наблизо се разкъсаха пред пороя черни вълци, големи колкото коне. Дивият лов.
Светлина! Мракохрътите бяха огромни. Десетки и десетки лъскаво черни уродливи вълци разкъсаха защитните линии, разхвърляха тайренците и доманците като парцалени кукли. Вълци нападнаха Мракохрътите, но напразно. Ръмжаха, виеха и умираха.
Перин извиси глас над смъртните им викове - раздран рев на отчаяна ярост. Не можеше да помогне засега. Инстинктът и страстта го тласкаха. Убиеца. _Трябваше_ да надвие Убиеца. Ако не го спреше, той щеше да _измести_ в Света на сънищата и да убие Ранд.
Затича през сражаващите се войски. Убиеца беше спечелил преднина от разсейването на Перин, но малко се беше забавил. Все още не беше разбрал, че Перин може да излиза от Света на сънищата.
Убиеца спря и вгледа бойното поле. И видя Перин… и очите му се разшириха. Перин не можа да чуе думите над врявата и грохота, но разчете ясно по устните на Убиеца, щом прошепна:
- Не. Не може да бъде!
„Може - помисли Перин. - Мога да те проследя където и да избягаш. Това е лов. И ти, най-после, си плячката.”
Убиеца изчезна и Перин _измести_ във вълчия сън след него. Биещите се около него хора се превърнаха в смътни фигури в пръстта, изригнаха и изникнаха отново. Убиеца изрева от ужас, като ги видя, и _измести_ обратно в будния свят.
Перин го последва. Можеше да _надуши_ дирята му. Мазна от пот, изпълнена с паника. Към съня и към будния свят, и отново. В съня Перин тичаше на четири крака - беше Младия бик. В будния свят беше Перин, вдигнал високо чука.
_Изместваше_ напред и назад между двата свята за едно мигване и гонеше стръвно Убиеца. Паднеше ли сред биещи се тела, скачаше обратно във вълчия сън и събаряше фигури от пясък и навята прах, после _изместваше_ отново в будния свят, за да не изтърве дирята. _Изместването_ започна да става толкова бързо, че той прехвърчаше между двата свята всеки удар на сърцето.
Туп. Перин вдигна чука и скочи от една малка издатина след бягащия мъж.
Туп. Младия бик нададе вой, за да призове глутницата.
Туп. Перин вече беше близо. Само няколко стъпки назад. Миризмата на Убиеца бе люта.
Туп. Духовете на вълците се появиха около Младия бик и нададоха вой, жадни за лов. Никоя плячка не бе желана повече. Никога плячка не беше нанасяла по-големи щети на глутниците. Никога човек не беше събуждал повече страх.
Туп. Убиеца залитна, но не падна и се отпрати във вълчия сън инстинктивно.
Туп. Перин размаха Мах’алейнир, дамгосан със скачащия лъв. Реещия се.
Туп. Младия бик скочи към гърлото на убиеца на братята му. Коляча побягна.
Чукът удари в плът.
Нещо, свързано с това място, с този миг, изпрати Перин и Убиеца в бясна вихрушка от мъждукания между светове. Напред и назад, напред и назад, проблясъци от мигове и мисли.
Около тях умираха хора. Някои от прах, някои от плът. В техния свят и в сенки от други светове. Хора със странно облекло и броня, сражаващи се със зверове с всякакъв облик и големина. Мигове, в които айилците ставаха сеанчанци, които се превръщаха в нещо помежду двете, с копия и светли очи, но с шлемове като глави на чудовищни насекоми.