Последният лов, най-сетне, истински, бе дошъл.
Мат отново остави Олвер с героите. Момчето приличаше на принц, яхнало пред Ноал, когато атакуваха тролоците и спряха напора им по пътеката към Ранд.
Мат взе коня на един от бранителите и препусна да потърси Перин. Приятелят му щеше да е с вълците, разбира се. Мат не знаеше как се бяха появили на бойното поле тези стотици огромни блестящи вълци, но нямаше нищо против. Връхлетяха стремглаво срещу Дивия лов, заръмжаха и започнаха да разкъсват Мракохрътите. Воят им беше оглушителен.
Подмина няколко айилци, които се биеха с Мракохрът, макар да нямаха никакъв шанс: събориха го и го замушкаха, но той се надигна невредим, все едно беше направен от мрак, а не от плът - и пак налетя срещу тях. Кръв и кървава пепел! Айилските оръжия все едно дори не го бяха одраскали. Мат продължи в галоп напред, като отбягваше пипалата сребриста мъгла, плъзнали по цялата долина.
Светлина! Тази мъгла вече се приближаваше към пътеката нагоре към Ранд. Набираше скорост и заливаше и айилци, и тролоци, и Мракохръти.
„Ето го”, помисли Мат, щом забеляза глупака, дръзнал да се бие с Мракохръти. Перин натресе чука си в главата на един звяр, строши я и той рухна на земята. Когато вдигна чука, той остави димна следа. Хрътката на Мрака си остана мъртва, колкото и да беше невероятно.
Перин се обърна и викна:
- Мат! Какво правиш тука?
- Идвам на помощ! - отвърна Мат. - Напук на всякакъв скапан здрав разум!
- Не можеш да се биеш с Мракохръти, Мат - каза Перин, щом Мат спря до него. - Аз мога, както и Последният лов. - Кривна глава и се заслуша в далечния звук на Рога.
- Не - каза Мат. - Не го надух аз. Онова проклето бреме се прехвърли на друг - и на него явно много му харесва.
- Не е това, Мат. - Перин го сграбчи за ръката. - Жена ми, Мат. Моля те, кажи ми! Тя пазеше Рога.
Мат го погледна и се навъси.
- Момчето каза… Светлина, Перин! Файле беше на Мерилор и е отклонила тролоците от Олвер, за да може момчето да избяга с Рога.
- Значи може все още да е жива?
- Да. Разбира се. - Какво друго можеше да каже? - Перин, трябва да знаеш още нещо. Фейн е тук.
- Фейн? - Перин изръмжа. - Къде?
- В мъглата! Перин, той е довел Машадар, не знам как. Пази се да не те докосне.
- Аз също бях в Шадар Логот, Мат - каза Перин. - Имам дълг за уреждане с Фейн.
- А аз нямам ли? Аз…
Очите на Перин се отвориха широко и той зяпна гърдите на Мат.
Малка ивица сребриста мъгла - мъглата на Машадар - бе пронизала Мат откъм гърба и сега излизаше през гърдите. Мат я погледна, потръпна и се свлече от коня.
Глава 47
Виж как тръпне потокът
На склоновете на долината Такан’дар Авиенда се бореше с щита от Дух, който Грендал се мъчеше да забие между нея и Извора. Сплит, сложен като дантела, който й пречеше да стигне до Единствената сила. Не можеше да се изправи на почти осакатените си крака. Лежеше изтръпнала от болка и едва можеше да се движи.
Успя да го отбие, но едва на косъм.
Отстъпницата се беше облегнала на един камък и си мърмореше тихо. От хълбока й бликаше светлочервена кръв. Под тях, в долината, битката бушуваше. Сребристобяла мъгла пълзеше над мъртвите и някои от живите.
Авиенда се опита да пропълзи към портала, през който можеше да се види дъното на долината. Нещо трябваше да е отвлякло от там Кацуан и другите… или тя го беше отворила на погрешното място.
Сиянието на сайдар отново обкръжи Грендал. Още сплитове. Авиенда ги прекъсна, но това забави пълзенето й към портала.
Грендал простена, изправи се и бавно тръгна към Авиенда, колкото и да изглеждаше замаяна от загубата на кръв.
А Авиенда не можеше да се защити. Беше безпомощна.
Освен ако…
Сплитът за портала й, онзи, който беше затегнала. Той още висеше там и държеше портала отворен. Ивици дантела.
Предпазливо, колебливо, но и отчаяно, Авиенда се пресегна в ума си и разбрида една от нишките в портала. Можеше да го направи. Потокът потръпна и изчезна.
Беше нещо, което айилците правеха, макар Айез Седай да го смятаха за ужасно опасно. Резултатите можеше да са непредсказуеми. Взрив, дъжд от искри… Авиенда можеше да свърши усмирена. Или пък можеше да не последва нищо. Когато Елейн го бе опитала, беше причинило опустошителен взрив.
Това щеше да я устрои напълно. Ако вземеше със себе си една от Отстъпниците, щеше да е чудесна смърт.
Трябваше да се опита.
Грендал спря почти до нея, изръмжа и затвори очи. Когато ги отвори отново, започна нов сплит. Принуда.