- Забвение! - ревна в отговор Моридин. - Най-сетне ще позная освобождението, Луз Терин. Ще те взема с мен.
Мечът заблестя в ярък пурпур. Ранд усети мощта, излъчвана от Моридин, докато вливаше в себе си Вярната сила.
Това бе най-опасната част от плана. Мин го беше измислила. Каландор имаше ужасни слабости. Бе сътворен за ръцете на мъж, но трябваха жени, за да го контролират. Създаден беше така, че ако Ранд боравеше с него, други можеха да властват над него…
Защо Ранд трябваше да използва оръжие с такива слабости? Защо пророчествата споменаваха за него? Ша-ангреал за Вярната сила. Защо изобщо щеше да му трябва такова нещо?
А отговорът беше съвсем прост.
- Сега! - изрева Ранд.
И Нинив и Моарейн преляха едновременно. Прибягнаха до слабостта в Каландор в мига, в който Моридин се опита да замахне с него към Ранд. Вятърът запердаши в тунела. Подът се разтресе и Моридин изрева, зяпнал с широко отворени очи.
Овладяха го. Каландор имаше дефект. Всеки мъж, боравещ с него, можеше да бъде принуден да свърже с жени, да бъде поставен под тяхната власт. Капан… който бяха поставили на Моридин.
- Свържи! - заповяда Ранд.
Вляха в него. Мощ.
Сайдар от жените.
Вярната сила от Моридин.
Сайдин от Ранд.
Преливането на Вярната сила от Моридин тук заплашваше да ги унищожи, но я надвиха със сайдин и сайдар, след което насочиха и трите наведнъж към Тъмния.
Ранд прониза непрогледната чернота, сътвори проводник от светлина _и_ мрак и обърна _същността_ на Тъмния срещу него самия.
Усещаше Тъмния отвъд реалността, усещаше необятността му. Пространство, големина, време… Разбираше колко несъществени са тези неща сега.
С яростен рев - с трите сили, забушували през него, с леещата се от хълбока му кръв - Прероденият Дракон вдигна изпълнена с мощ ръка и сграбчи Тъмния през Въртела като мъж, бръкнал във водата да сграбчи плячката от речното дъно.
Тъмния се опита да се отскубне, но ръката на Ранд бе стегната като в ръкавица от Вярната сила. Врагът не можеше отново да поквари сайдин. Тъмния се опита да изтегли Вярната сила от Моридин, но тя течеше твърде свободно, твърде мощно през проводника, за да бъде спряна. Дори от самия Шай’тан.
Тъй че Ранд загреба от същината на самия Тъмен и преля с цялата й мощ. Задържа здраво Тъмния, като сокол гълъб в ноктите си.
И от него изригна светлина.
Глава 48
Бляскава пика
Елейн подкара коня си в тръс между купищата мъртви тролоци. Денят беше спечелен. Беше накарала всички, които можеха да се държат на краката си, да търсят оцелели между мъртъвците.
Толкова много мъртви. Стотици хиляди хора и тролоци, лежащи на купища по цял Мерилор. Речните брегове бяха касапница, блатата - масови гробове с плуващи над водата трупове. Пред нея, отвъд реката, Височините простенаха и изтътнаха. Беше изтеглила хората си оттам. Едва успя да се задържи на коня си.
Цялото плато рухна навътре и погреба мъртвите. Елейн гледаше изтръпнала. Усети как земята се разтърси. Беше…
_Светлина._
Изправи се на седлото, усетила надигащата се в Ранд сила. Вниманието й се отнесе от Височините и се съсредоточи върху него. Усещането за върховна мощ, красотата на власт и господство. В небето далече на север лумна светлина, толкова ярка, че Елейн ахна.
Краят беше дошъл.
Том залитна назад от входа към Ямата на Ориста и заслони очите си с ръка, щом светлината - ярка като самото слънце - изригна от пещерата. Моарейн!
- Светлина - прошепна веселчунът.
И то каква Светлина! Откъсна се от върха на Шайол Гул, ослепително ярък лъч, който стопи планинския връх и се изстреля право в небето.
Мин вдигна ръка към гърдите си и се отдръпна от ранения, над когото се беше навела, за да смени превръзката му.
Ранд. Усети отчаяната му решимост. Далече на север лъч светлина се издигна във въздуха, толкова ярък, че огря Полето на Мерилор, макар и от толкова огромно разстояние. Помагачите и ранените замигаха и заслониха очите си с ръце.
Далечната светлина - бляскава пика в небесата - прогори облаците и откри небесния свод.
Авиенда примига към светлината и разбра, че е Ранд.
Издърпа я от ръба на мрака и я изпълни с топлина. Той печелеше. _Печелеше!_ Беше толкова силен. Тя видя истинския воин в него.
Грендал се надигна на колене, очите й бяха оцъклени. Разплитащият се портал се беше взривил, но взривът не беше толкова мощен като последния път. Сплитове и Единствената сила изригнаха навън тъкмо когато Грендал се опитваше да запреде Принуда.