„Сбогом, Млади бико.”
„Намери каквото търсиш, Млади бико.”
„Ловът свършва, но ние пак ще ловуваме, Млади бико.”
Перин вървеше покрай безброй ранени и айилци, празнуващи разгрома на Тварите на Сянката. От някои палатки се чуваха стенания, от други - победоносни ревове. Хора от всякакъв сой тичаха през вече разцъфналата долина на Такан’дар, някои търсеха ранени, други плачеха от радост и викаха, щом срещнеха оцелели приятели.
Десетки айилци му подвикваха:
- Хей, ковачо, ела при нас!
Но той не се включи в празненствата им. Оглеждаше се за охраната. Все трябваше да има някой достатъчно здравомислещ, който да се притесни, че някой побеснял мърдраал или драгхар може да се възползва от удобната възможност за отмъщение. Накрая видя кордон от пазачи около една голяма палатка.
А Ранд?
Никакви цветове не кръжаха пред очите му. Никакъв образ на Ранд. Не усещаше повече притегляне, което да го дърпа нанякъде.
Това май бяха лоши знаци.
Провря се изтръпнал между стражите и влезе в палатката. Къде бяха намерили толкова голяма палатка на това бойно поле? Нали всичко беше стъпкано, издухано или изгорено.
Вътре миришеше на билки, а палатката бе разделена с платнени завеси.
- Опитах всичко - прошепна глас. Гласът на Деймир Флин. - И нищо… Той…
Перин отметна една от платнените стени и видя Нинив и Флин. Стояха до сламеник, а на сламеника лежеше Ранд, почистен и облечен, със затворени очи. Моарейн бе коленичила до него, с ръка на лицето му, и шепнеше толкова тихо, че можеше да я чуе само Перин.
- Добре се справи, Ранд. Добре се справи.
- Жив ли е? - попита Перин и избърса потта от челото си.
- Перин! - извика Нинив. - О, Светлина! Изглеждаш ужасно. Сядай, тъпако! Ще вземеш да паднеш. Ще ми дойдете много и _двамата_.
Очите й бяха зачервени.
- Той умира, нали? - попита Перин. - Измъкнали сте го жив, но все пак ще умре.
- Седни - заповяда Нинив и му посочи един стол.
- Кучетата се подчиняват на тази команда, Нинив - каза Перин. - Не вълците.
Коленичи и отпусна ръка на рамото на Ранд.
„Не можех да усетя притеглянето ти, нито да видя образите - помисли си. - Вече не си тавирен. Май и аз вече не съм.”
- Повикахте ли трите? - попита прегракнало. - Мин, Елейн, Авиенда. Трябва да го навестят за последен път.
- Само това ли имаш да кажеш? - сопна се Нинив.
Той я погледна. Тя сякаш едва се сдържаше. Стискаше устни, за да не заплаче.
- Кой още умря? - попита той и се стегна. Беше ясно по изражението й. Вече бе загубила някого.
- Егвийн.
Перин стисна очи и изпъшка. Егвийн. Светлина!
„Всеки шедьовър си има цена. Това не значи, че не си струва да се изкове.” Но все пак… Егвийн?
- Вината не е твоя, Нинив - каза той и отвори очи.
- Разбира се, че не е. Знам, че не е, тъпако. - Нинив извърна лице.
Перин стана, прегърна я и я потупа по гърба с ръцете си на ковач.
- Съжалявам.
- Тръгнах… за да ви спася - прошепна Нинив. - За да ви защитя.
- Да, Нинив. И защити Ранд, та да направи каквото трябваше.
Тя потрепери в ръцете му и заплака. Светлина! Самият той проля няколко сълзи. След миг Нинив се отскубна от прегръдката му и изхвърча от палатката.
- Опитах се - промълви отчаяно Флин, загледан в Ранд. - Нинив също. Опитахме, заедно, с ангреала на Моарейн Седай. Нищо не помогна. Никой не знае как да го спаси.
- Направили сте каквото сте могли - каза Перин и надникна в следващото отделение. На постелята там лежеше друг мъж. - Какво прави той тук?
- Намерихме ги заедно - каза Флин. - Ранд го е изнесъл от Ямата. Не знаем защо лорд Дракона е поискал да спаси един от Отстъпниците, но няма значение. И него не можем да Изцерим. Умират. И двамата.
- Повикайте Мин, Елейн и Авиенда - повтори Перин. И след миг колебание попита: - Те всъщност оцеляха ли?
- Айилското момиче е пострадало лошо - отвърна Флин. - Едва докрета в лагера, с помощта на някаква ужасна на вид Айез Седай, която й беше отворила портал. Ще живее, но не знам колко добре ще може да ходи.
- Уведомете ги. Всички.
Флин кимна, а Перин излезе навън след Нинив. И видя точно каквото се надяваше да види - причината тя да излезе толкова бързо. Лан я държеше в прегръдката си. Беше целият в кръв и изглеждаше точно толкова уморен, колкото се чувстваше Перин. Спогледаха се и си кимнаха.
- Няколко Ветроловки са отворили портал оттук до Мерилор - каза му Лан. - Тъмния е затворен отново. Изпепелените земи се раззеленяват и отново може да се отварят портали.
- Благодаря ти - каза Перин. - Някой… да е чувал нещо за Файле?
- Не, ковачо. Свирачът на Рога я е видял за последно. Тя му казала да се скрие и отклонила тролоците от него. Съжалявам.