„Е, Мат сигурно ми се е измъкнал и се е върнал на Мерилор.” Никога не стояха на едно място тези хора. Винаги толкова припрени…
Матрим Каутон закрачи небрежно през сеанчанския лагер на южната страна на Мерилор, далече от купищата мъртви.
Наоколо сеанчанци - мъже и жени - ахваха с ръце на устата. Той небрежно докосваше шапката си за поздрав.
- Принцът на Гарваните! - разнасяше се шепот из лагера пред него, от уста на уста, като последна бутилка бренди в студена нощ.
Запъти се право към Тюон, която стоеше до голяма маса с карти в центъра на лагера и говореше със Селусия. Карийд беше до тях, оцелял. Сигурно се чувстваше виновен за това.
Тюон го погледна и се намръщи.
- Къде беше?
Мат вдигна ръка, а Тюон отново се намръщи и погледна нагоре, но там нямаше нищо. Мат се завъртя и вирна ръката си още по-високо.
Високо над лагера започнаха да избухват Нощни цветя.
Мат се ухили. На Алудра й трябваше малко убеждаване, но много малко. Страшно обичаше да кара разни неща да избухват.
Още не се беше стъмнило, но гледката все пак бе великолепна. Алудра беше обучила половината драконири да устройват фойерверки и да се оправят с праховете й. И като че ли вече не беше толкова потайна като някога.
Пукането и пращенето на разцъфващите високо горе цветя бяха великолепни.
- Фойерверки? - попита Тюон.
- Най-доброто проклето представление с фойерверки в историята на моята земя _или_ твоята - отвърна Мат.
Тюон се намръщи. Блясъкът на взривовете се отрази в тъмните й очи.
- Бременна съм - каза тя. - Пророчицата го потвърди.
Нещо го жегна вътре, все едно фойерверк избухна в стомаха му. Наследник. Син, несъмнено! Какъв беше шансът да е момче? Мат се ухили, макар и малко насила.
- Е, значи вече съм се откачил от куката. Имаш си наследник.
- Имам наследник, само че _аз_ се откачих от куката - каза Тюон. - Вече мога да те убия, ако искам.
Усмивката му се разшири.
- Ами ще трябва да видим как да го уредим това. Я ми кажи, играеш ли на зарове?
Перин седна между мъртвите и най-сетне заплака.
Гай-шайн в бяло и градски жени оглеждаха труповете. Нямаше и следа от Файле. Никаква.
„Не мога да продължа.” От колко време не беше спал? От онази нощ в Майен. Тялото му стенеше от умора. Беше се пресилил много преди това. Времето, което бе прекарал във вълчия сън, се равняваше на седмици.
Лорд и лейди Башийр бяха мъртви. Файле щеше да е станала кралица, ако беше жива. Перин потръпна. Стотици хиляди мъртви имаше на това бойно поле. Търсачите оставяха всяко тяло, ако в него нямаше живот, отбелязваха го и продължаваха. Беше се опитал да им каже да търсят Файле, но те трябваше да търсят за живи.
В смрачаващото се небе заизбухваха фойерверки. Перин стисна главата си с ръце и се свлече на земята сред труповете.
Могедиен присви очи към разцъфващите в небето огньове. Всеки взрив й напомняше отново убийствения огън, разкъсващ редиците на шараите. Онзи блясък, онзи миг на паника.
А после… после тъмнина.
Беше се свестила сред труповете на шараи. И сега виждаше всички тези глупаци по бойното поле, които твърдяха, че са спечелили.
„Спечелили?” Отново примижа нагоре към следващия залп огнени цветя. „Великият властелин е паднал.”
Всичко беше загубено.
Не. Не. Продължи напред с уверени стъпки, незабележима. Беше удушила една от работещите на полето, взела й беше външността, като преля съвсем малко и обърна сплита. Това трябваше да й позволи да избяга оттук. Вървеше, без да обръща внимание на вонята.
Не всичко бе изгубено. Все още бе жива. И беше от Избраните! Това означаваше… означаваше, че е императрица сред по-низшите. Какво пък, Великият властелин отново беше затворен, тъй че не можеше да я накаже. И със сигурност повечето, ако не и всички други Избрани, бяха мъртви или затворени. Ако това се окажеше вярно, никой не можеше да й съперничи в познанията.
Това всъщност можеше да е за добро. Можеше да се окаже _победа_. Тя спря до една преобърната обозна кола и стисна кур’сувра на шията си - все още беше цяла, за щастие. Усмихна се широко и преля малка светлинка, колкото да освети пътя й.
Да… Погледна откритото небе, не буреносните облаци. Можеше да превърне това в свое предимство. Ами… само след няколко дни можеше да властва над целия свят!
Нещо студено щракна около врата й.
Могедиен вдигна ръка и го опипа с ужас, след това изпищя:
- Не! Не _отново_!
Маската й се стопи и изчезна, щом Единствената сила я остави.