Сул-дам зад нея я изгледа самодоволно.
- Казаха, че не можем да взимаме от тези, които се наричат Айез Седай. Но ти не носиш пръстена им и се спотайваш като някоя, която е направила нещо грешно. Няма да ми се измъкнеш.
- Пуснете ме! - извика Могедиен и задращи отчаяно с нокти по ай-дама. - Освободете ме, жалки…
Преви се от болка и се свлече на земята.
- Казвам се Шанан - каза сул-дам, когато към тях се приближи друга жена, с дамане по петите й. - Но можеш да ме наричаш „господарко”. Мисля, че трябва бързо да те върнем в Ебу Дар.
Приятелката й кимна и дамане отвори портал.
Наложи се да издърпат Могедиен през него.
Нинив излезе от лечебната палатка под Шайол Гул. По залез.
- Мъртъв е - прошепна на струпалите се отвън хора.
Все едно пусна тухла върху краката си, когато изрече думите. Не заплака. Вече бе изплакала сълзите си. Не че не я болеше.
Лан също излезе от палатката и я прегърна през рамо. Тя вдигна ръката си до неговата. Мин и Елейн наблизо се спогледаха.
Грегорин зашепна на Дарлин - бяха го намерили полумъртъв под рухналата му палатка. Двамата погледнаха жените намръщено. Нинив чу отчасти думите на Грегорин:
- … очаквах айилската дивачка да е безсърдечна, и може би и кралицата на Андор, но другата? Нито сълза.
- Потресени са - отвърна Дарлин.
„Не - помисли Нинив, загледана в Мин и Елейн. - Тия трите знаят нещо, което аз не знам. Ще трябва с бой да им го изкарам от устата.”
- Стой тук - каза Нинив и се отдръпна от Лан.
Той я последва.
Тя го изгледа учудено.
- Няма да се отървеш от мен през следващите няколко седмици, Нинив - каза той и любовта му запулсира по връзката. - Дори и да го искаш.
- Упорит вол - изръмжа тя. - Доколкото помня, ти настоя да ме оставиш, за да можеш да тръгнеш сам към въображаемата си „съдба”.
- И беше права за това - каза Лан. - Както си права почти винаги. - Каза го толкова спокойно, че й беше трудно да му се ядоса.
Освен това беше ядосана на жените. Първа избра Авиенда и закрачи към нея. Лан вървеше по петите й.
- … след като Руарк е мъртъв - говореше Авиенда на Сорилея и Баир, - мисля, че това, което видях, _трябва_ да може да се промени. Вече се е променило.
- Видях видението ти, Авиенда - каза Баир. - Или нещо подобно, макар и с различни очи. Мисля, че е предупреждение за нещо, което не трябва да допуснем да се случи.
Другите две кимнаха, а после видяха Нинив и лицата им станаха безизразни като на Айез Седай. Авиенда беше досущ като тях, напълно спокойна на стола си, ходилата й бяха увити в превръзки. Сигурно щеше да може да ходи отново някой ден, но никога повече нямаше да се бие.
- Нинив ал-Мийра? - каза Авиенда.
- Чу ли ме, като казах, че Ранд е мъртъв? - попита намръщено Нинив. - Умря тихо.
- Който беше ранен, се е пробудил от съня си - каза Авиенда невъзмутимо. - Както трябва да сторим всички. Смъртта му го споходи величаво и ще бъде почетен с величие.
Нинив се надвеси над нея.
- Добре - каза й заканително, прегърнала Извора. - Хайде, казвай. Избрах тебе, защото не можеш да ми избягаш.
Авиенда изигра за миг нещо, наподобяващо страх, после каза:
- Хайде да подготвим кладата.
Перин тичаше във вълчия сън. Сам.
Вълците нададоха тъжен вой - заради неговата скръб. След като ги подминеше, щяха да се върнат към празненствата си, но от това съчувствието им не ставаше по-малко искрено.
Той не зави с тях. Не изплака. Превърна се в Младия бик и затича.
Не искаше да е тук. Искаше сън, истински сън. Там нямаше да може да усеща болката. Тук можеше.
„Не трябваше да я оставям.”
Мисъл за хора. Защо се промъкна?
„Но какво можех да направя? Обещах да не гледам на нея като на трошливо стъкло.”
Тичай. Тичай бързо. Тичай, докато дойде умората!
„Трябваше да ида при Ранд. _Трябваше._ Но с това я предадох!”
До Две реки, за едно мигване. Обратно, покрай реката. Пустошта, после обратно, дълъг бяг към Файле.
„Как можех да опазя и двамата? Наистина не можех.”
Към Тийр. После - към Две реки. Бързо като мълния. Ръмжене. Движеше се толкова бързо, колкото можеше. Тук. Тук се беше венчал за нея.
Тук зави като вълк.
Кемлин, Кайриен, Думайски кладенци.
Тук беше спасил единия си най-близък.
Кайриен, Геалдан, Малден.
Тук беше спасил другия.
Две сили в живота му. Всяка го беше притегляла.
Най-после Младия бик рухна край някакви хълмове, някъде в Андор. Познато място.
„Мястото, където срещнах Илиас.”
Превърна се в Перин отново. Мислите му не бяха вълчи, грижите му не бяха вълчи. Зяпна небето, което сега, след жертвата на Ранд, бе прочистено от облаци. Искал беше да е с приятеля си, докато той умираше.