Ранд най-после можеше да отдъхне.
Минаваше покрай хора, застанали с наведени глави. Никой не носеше светлина, никой освен Трам. Другите чакаха в тъмното, може би двеста души. Факлата му хвърляше оранжева светлина по строгите им лица.
На трепкащата светлина му беше трудно да различи айилец от Айез Седай, мъж от Две реки от тайренски крал. Всички бяха смътни фигури в нощта, смълчани в почит към тленните останки на Преродения Дракон.
Трам се изкачи до кладата и застана до Том и Моарейн, хванати за ръце и със строги лица. Моарейн стисна нежно ръката му. Трам погледна трупа на сина си и се взря в лицето му. Не избърса сълзите си.
„Ти се справи добре. Момчето ми… ти се справи добре.”
Наведе факлата и запали кладата.
Мин стоеше в първата редица. Гледаше Трам - изгърбил рамене и навел глава пред пламъците. След малко той се отдръпна и отиде при хората от Две реки. Приятелят му Абел Каутон го прегърна и му зашепна нещо.
Глави в нощта, сенки, се извърнаха към нея, Авиенда и Елейн. Очакваха нещо от тях трите. Нещо показно.
Мин пристъпи напред тържествено с другите две. Наложи се две Деви да помогнат на Авиенда, макар че тя можеше да стои и сама, облегната на Елейн. Девите се отдръпнаха и ги оставиха сами пред кладата, да гледат как огънят се усилва и поглъща трупа на Ранд.
- Виждала съм го това - каза Мин. - Знаех, че ще стане така, още в деня, когато го срещнах за първи път. Ние трите, заедно, тук.
Елейн кимна и попита:
- И сега какво?
- Сега… - каза Авиенда. - Сега ще се погрижим всички наистина да повярват, че си е отишъл.
Мин кимна. Усещаше пулса на възелчето от връзката там, в онова кътче в ума си. Усилваше се с всеки миг.
Ранд ал-Тор - просто Ранд ал-Тор - се събуди сам в тъмната палатка. Някой бе оставил до постелята му запалена свещ.
Вдиша дълбоко и разкърши рамене. Имаше чувството, че просто е спал дълго и дълбоко. Не трябваше ли да го боли? Да е скован? Изтръпнал? Нищо такова не чувстваше.
Опипа хълбока си и не усети никакви рани. Никакви. За първи път от много време нямаше _никаква болка_. Почти не знаеше как да си обясни това.
После погледна надолу и видя ръката, опипваща хълбока му, лявата си ръка. Цяла. Засмя се и я вдигна пред очите си. „Огледало - помисли си. - Трябва ми огледало.”
Намери огледало зад следващата преграда на палатката. Явно го бяха оставили съвсем сам. Вдигна свещта и погледна. Отсреща го гледаше лицето на Моридин.
Ранд го огледа. В дясното око бе останала една саа, черна, оформена като драконово крило. Не се движеше.
Върна се там, където се беше събудил. Мечът на Ламан го чакаше, положен върху купчина дрехи. Много дрехи - Аливия явно не беше знаела какво ще поиска да облече. Беше оставила, разбира се, и кесия с монети от най-различни държави. Не се беше замислила много нито за облеклото, нито за монетите, но беше съобразила, че ще му трябват и двете.
„Тя ще ти помогне да умреш.” Ранд поклати глава, докато се обличаше, после взе кесията и меча и се измъкна от палатката.
Пред нея бе вързан кон, добър кон, пъстър. Щеше да му свърши работа. От Преродения Дракон - конекрадец. Изкиска се тихичко. Щеше да мине и без седло.
Поколеба се за миг. Някъде наблизо в тъмното пееха хора. Това беше Шайол Гул, но не както го помнеше. Беше разцъфтял Шайол Гул, изпълнен с живот.
Пееха погребална песен на Пограничниците. Ранд поведе коня в нощта, за да се приближи още малко. Надникна между палатките, където три жени стояха около погребална клада.
„Моридин - помисли си. - Изгарят го с пълни почести като Преродения Дракон.”
Отдръпна се назад и яхна пъструшкото. В този момент забеляза някаква фигура, която стоеше настрани от огъня. Самотна фигура - и го гледаше, докато всички останали бяха с гръб към него.
Кацуан. Изгледа го от глава до пети и светлината от огъня на кладата се отрази в очите й. Ранд кимна, изчака за миг, а след това обърна коня, смуши го и препусна.
Кацуан погледа след него.
„Любопитно”, помисли си. Очите бяха потвърдили подозренията й. Тази информация можеше да се окаже полезна. Нямаше нужда да гледа повече това бутафорно погребение.
Тръгна през лагера и след малко се натъкна на засада.
- Серин - каза тя, щом жените я обкръжиха. - Юкири, Лирел, Рубинде? Какво е станало?
- Ще ни трябва насока - каза Рубинде.
- Насока ли? - Кацуан изсумтя. - Питайте новата Амирлин, щом намерите някоя нещастница да я сложите на поста.
Жените продължиха с нея.
Кацуан изведнъж се досети и замръзна на място.