Голяма работа. Парите си бяха пари, а Керули плащаше добре. По-добре от средното всъщност. Ако ще и самият предрешен принц Арард да беше, все тая му беше на Грънтъл.
— Ей, господине!
Грънтъл отмести погледа си от безплодния риболов на Харло. До впряга беше застанал побелял старец и го гледаше примижал отдолу.
— Ама че надменен тон — изръмжа капитанът на кервана. — Като те гледам в тези дрипи, или си най-закъсалият търговец на света, или си слугата на някой бедняк.
— Лична прислуга, по-точно. Казвам се Емансипор Рийзи. Колкото че господарят ми бил беден — напротив. Само че от дълго време сме на път.
— Това го приемам. Говорът ти ми е странен, а това ми казва много. И какво искаш, Рийзи?
Слугата почеса сребристата четина по сбръчканата си челюст.
— Поразпитахме внимателно из тази тълпа и всички са съгласни, че между керванджийските охранници сте човек, който си е спечелил уважение.
— Между керванджийските охранници може и така да е — сухо отвърна Грънтъл. — Е, и какво?
— Господарят ми иска да поговори с вас. Ако нямате много работа. Бивакът ни е наблизо.
Грънтъл се отпусна на капрата, изгледа го продължително и изсумтя:
— Всякакви срещи с други търговци трябва да изясня с работодателя си.
— Разбира се, господине. И можете да го уверите, че господарите ми нямат желание да ви привличат или по друг начин да развалят договора ви.
— Така ли? Добре, почакай тук.
Грънтъл се смъкна от капрата от другата страна на Рийзи, отиде до малката, красиво резбована врата и почука веднъж. Тя се отвори тихо и от сумрака на каретата се показа кръглото безизразно лице на Керули.
— Да, капитане, отидете, разбира се. Склонен съм да призная, че ме гложди известно любопитство около двамата господари на този човек. И бъдете преусърден в забелязването на подробностите в тази предстояща среща. А, и ако можете, разберете какво точно са правили от вчера насам.
Грънтъл изсумтя, за да скрие изненадата си от явно неестествената дълбочина на знания на Керули — та той още не беше слизал от каретата, — и отвърна:
— Както желаете, сър.
— А, и на връщане приберете Стони. Вече доста е прекалила с пиенето и е станала свадлива.
— Ами тогава по-добре първо да я прибера. Склонна е да дупчи когото й падне с тази нейна рапира. Познавам си я.
— Хъм. Е, пратете Харло тогава.
— Той пък ще е склонен да се включи, сър.
— Но вие ги похвалихте много.
— О, да — отвърна Грънтъл. — Скромността настрана, сър, но тримата на един договор сме колкото два пъти повече, стигне ли се до защитата на господаря и стоката му. Затова сме толкова скъпи.
— Плащали са ви високо? Разбирам. Уведомете тогава приятелите си, че отбягването на неприятности ще доведе до значителна добавка към заплатата им.
Грънтъл едва не зяпна.
— Ъъъ… това май ще реши проблема, сър.
— Чудесно. Значи кажете му това на Харло и го пратете да я прибере.
— Разбрано, сър.
Вратата се тръшна.
Както се оказа, Харло вече се връщаше към каретата, с рибарския прът в едната ръка и стиснал в другата някаква риба, която по-скоро приличаше на подметка от сандал. Светлосините му очи блестяха възбудено.
— Виж бе, отрепко жалка. Вечеря съм хванал!
— Вечеря за манастирски плъх, по-скоро. Това проклето нещо човек може да го вдиша през едната си ноздра.
Харло се навъси.
— Що бе? Рибена чорба. Миризмица малко…
— Направо страхотно. Обожавам чорба с миризма на тиня. Виж, тая гадина даже не диша — сигурно е била умряла, когато си я хванал.
— Утрепах я с камък между очите, Грънтъл…
— Камъче, искаш да кажеш.
— Заради това няма да получиш нито хапка!
— За което благодаря. Слушай, Стони се напива и…
— Странно. Не съм чул още за препирня.
— Керули ни дава отгоре, ако се мине без това. Ясно?
Харло хвърли поглед към вратата на каретата и кимна.
— Ще й предам.
— Ама побързай.
— Ясно.
И се забърза, с пръта и улова си в ръце. Бяха огромни, прекалено дълги и мускулести за иначе мършавата му фигура. Оръжието, което си беше избрал, беше двуръчен меч, купен от „Приказката за мъртвеца“. В маймунските му ръце все едно че беше направен от бамбук. Светлорусата му коса стърчеше на темето му като оплетено рибарско влакно. Тия, дето не го познаваха, се смееха, като го видеха, но Харло набързо слагаше край на тази реакция с плоското на меча си.