Апетитът на Ток изведнъж се изпари. Той погледна към Туул, но безизразното лице на немрящия воин не му помогна особено. Малазанецът се навъси.
— Поставяте ме в неловко положение, мадам Енви.
Тя му отвърна само с усмивка.
„А аз се надявах, че ще прекрачим границите на учтивата любезност до нещо по-интимно. Ех, Ток, ето че пак не мислиш с мозъка си…“
Усмивката й стана още по-широка.
Той се изчерви и посегна към чашата си.
— Добре. Приемам предложението ви.
— Самообладанието ви е възхитително, Ток-младши.
Той едва не се задави с виното. „Ако не бях този целунат от меч кучи син, щях да се изкуша да нарека това флирт.“
— Мадам Енви — заговори Туул, — ако държите да научите повече за тази Цепнатина, няма да получите това знание тук.
Ток почти се зарадва, като видя стъписването й. Тя се обърна към Т’лан Имасс.
— Нима? Изглежда, не само аз си падам по лицемерната скромност. Бихте ли обяснили?
Досетил се за възможния отговор, Ток-младши изсумтя и се присви, щом дамата го стрелна с твърдия си поглед.
— Може би — съвсем предвидимо отвърна Туул.
„Ха! Знаех си.“
В тона й се прокрадна нервност.
— Направете го, моля.
— Тръгнал съм по древна следа, лейди Енви. Морн беше само една спирка по тази дълга диря. Сега тя води на север. Своите отговори бихте могли да намерите сред тези, които търся аз.
— Желаете да ви придружа, така ли?
— Все едно ми е — заяви Туул с невъзмутимия си стържещ глас. — Но ако предпочетете да останете тук, длъжен съм да ви предупредя: неразумната намеса в обстоятелствата около тази Цепнатина крие рискове… дори за такива като вас.
Тя скръсти ръце.
— Смяташ, че ми липсва достатъчно предпазливост?
— Вие вече сте в безизходица, и отчаянието ви набъбва. Ще добавя още един стимул, мадам Енви. Старите ви спътници се стичат в същата тази посока — към Панион Домин. И Аномандър Рейк, и Каладън Бруд се подготвят за война срещу Домина. Решение с възможни тежки последици — това не ви ли прави любопитна?
— Ти не си случаен Т’лан Имасс — заяви тя.
Туул не отвърна нищо.
— Май ви постави в неловко положение — рече Ток. Едва сдържаше насмешката си.
— Неуместната безочливост ми е крайно противна — сряза го тя. — Какво стана с милото ви самообладание, Ток-младши?
Учуди го внезапният импулс да се хвърли в краката й и да я помоли за прошка. Отърси се бързо от тази абсурдна мисъл и отвърна:
— Лошо е ужилено, мисля.
Лицето й омекна и тя го погледна като кошута. Безразсъдното желание се върна. Ток се почеса по белега и извърна очи.
— Не исках да ви ужиля…
„Да бе. Колкото Кралицата на сънищата има кокоши крака.“
— … и се извинявам искрено. — Отново се обърна към Туул. — Великолепно, значи и тримата тръгваме заедно. Колко възбуждащо! — Махна с ръка на слугите сегюле. — Веднага се заемете с подготовката!
— Ще събера каквото трябва за лъка и стрелите ти — каза Туул на Ток. — Ще ги направим по пътя.
— Нали нямаш нищо против да гледам как ги правиш, Туул? Може да се окаже полезно.
Т’лан Имасс помисли малко и отвърна:
— За нас е така.
Падналият до стената Сену изпъшка и тримата се обърнаха. Беше се свестил. Аят стоеше над него и с явно удоволствие ближеше шарките по маската му.
— Боята — обясни Туул с безизразния си тон, — изглежда, е смес от въглен, слюнка и човешка кръв.
— Това му се вика грубо събуждане — промърмори Ток.
Лейди Енви закрачи към изхода, докосна го лекичко преди да го подмине и го погледна през рамо.
— О, наистина очаквам с нетърпение тази разходка!
Змии зашаваха в стомаха му при това повече от небрежно докосване. Но въпреки разтуптяното си сърце малазанецът не знаеше дали трябва да се зарадва, или да се вцепени от страх.
2.
Воинството на Едноръкия кървеше от безчетните рани. Безкрайна кампания, последователни поражения, следвани от още по-скъпо струващи победи. Ала от всички рани, понесени от армията на Дужек Едноръкия, най-тежките бяха раните на духа…
Свит между порутените по склона на хълма камъни, ефрейтор Пикър наблюдаваше катерещия се с усилие по пътеката старец. Сянката му се плъзна над Бленд, но старецът не го забеляза. Бленд се надигна безшумно зад него и направи знак на Пикър.