Дева
Върховен дом Мрак
Крал
Кралица
Рицар (Син на Тъмата)
Магове
Капитан
Войник
Тъкач
Зидар
Невяста
Върховен дом Сянка
Крал (Сенкотрон/Амманас)
Кралица
Убиец (Въжето/Котильон)
Магове
Хрътка
Необвързани
Опонн (Шегаджиите на случайността)
Обелиск (Бърн)
Корона
Скиптър
Глобус
Трон
Асценденти:
Апсалар, Богиня на крадците
Беру, Бог на бурите
Бърн, Богиня на земята, Спящата богиня
Каладън Бруд, Боен главатар
Котильон/Въжето (Убиецът на Върховен дом Сянка)
Десемврий, Бог на трагедията
Д’рек, Червея на есента (наричана понякога Кралицата на болестта, виж Полиел)
Фандърей, Вълчицата на зимата
Финир, Глигана (виж също Теннерок)
Джедъроун, Богиня на пролетта и прераждането
Велики гарвани, гарвани, хранещи се с магия
Гуглата (Кралят на Върховен дом Смърт)
Джес, Кралица на заплитането
Каллор, Върховен крал
К’рул, Древен бог
Маел, Древен бог
Моври, богиня на просяците, робите и крепостниците
Нерруз, Богиня на спокойното море и попътния вятър
Опонн, Двамата шегаджии на случайността
Оссерк, Бог на небето
Полиел, Господарката на покварата
Кралица на сънищата (Кралица на Върховен дом Живот)
Сенкотрон/Амманас (Крал на Върховен дом Сянка)
Шеденул/Солиел, Богиня на знахарството/лечителството
Солиел, Господарка на лечението
Теннерок/Финир, Глигана с Петте бивни
Сакатият бог, Крал на веригите
Хрътките (от Върховен дом Сянка)
Тогг (виж Фандърей), Вълкът на зимата
Трейк/Трийч, Тигъра на лятото и битката
Синът на Тъмата/Лунния господар/Аномандър Рейк (Рицар на Върховен дом Мрак)
Трийч, Първи герой
Пролог
Древните войни на Т’лан Имасс и Джагът раздирали света. Огромни пълчища се сражавали сред опустошените земи и мъртъвци се трупали на грамади, костите им станали кости на хълмове, кръвта им — кръв на морета. Магии бушували, докато самото небе не се превърнало в огън…
I.
Мет’ки Айм (Погромът на Гнилия цвят), Тридесет и трета Джагътска война
298 665 години преди Съня на Бърн
Лястовици прелитаха през облаците комари, танцуващи над блатясалите низини. Небето над тресавището си оставаше сиво, но бе изгубило зимната си лъскавина на живак и топлият вятър, въздишащ из въздуха над опустошената земя, лъхаше на изцеление.
Нявгашното вътрешно пресноводно море, наричано от Имасс Джагра Тил — породило се от разбитите джагътски ледове, — вече също преживяваше предсмъртните си гърчове. Небесната сивота се отразяваше в стапящите се езерца и калните, дълбоки до коляното водни огледала, докъдето стигаше погледът, но все едно, отскоро появилата се суша доминираше над околния пейзаж.
Съкрушаването на магията, предизвикала ледения век, бе върнало на областта старите естествени сезони, ала спомените за високия като планина лед си оставаха. Оголената скална твърд на север беше издълбана на широки жлебове и раздрана, скалните корита бяха пълни с каменни отломки. Дебелите наноси на някогашното вътрешно море още кипяха от изригващите от земните недра газове, а земята, вече от осем години облекчена от огромната тежест на движещите се ледници, продължаваше бавно да се надига.
Кратък бе животът на Джагра Тил, но наносите, улегнали на дъното му, бяха дебели. И коварни.
Пран Чоул, Гадателят на кости от клана на Каниг Тол на Крон Имасс, седеше неподвижен върху един почти заровен балван край ивицата на древния бряг. Склонът под него представляваше мешавица от жилава ниска трева и плавеи. На двайсетина крачки по-нататък земята леко пропадаше и се изопваше чак до хоризонта в огромно кално корито.
Три ранаги се бяха заклещили в мочурливата яма на двайсет крачки навътре в коритото. Едрият мъжкар, самката му и теленцето, в жалък защитен кръг, затънали в тинята и уязвими, лесна плячка за докопалата се до тях глутница ай.
Коритото на пресъхналото море беше измамно. Едрите вълци на тундрата се бяха примирили със същата съдба като ранагите. Пран Чоул преброи шест ай, сред тях и едно вълче годиначе. Следите показваха, че друго младо зверче е обиколило ямата десетина пъти, преди да се отправи на запад, обречено несъмнено да умре в самота.
Преди колко време бе започнала тази драма? Нямаше как да се разбере. Калта се беше втвърдила по ранагите и по ай, покрити бяха със спечена, напукана глина. Тук-там се мяркаха зелени петна — където донесените от вятъра семена бяха покълнали и напомняха на Гадателя на кости видения от миговете му като Бродник на духа — гъмжило дребни подробности, заплетени в нещо нереално. За зверовете борбата бе станала безкрайна: ловци и плячка, приковани за вечни времена.