Димейки с цигарите, църковните настоятели проявиха любопитство към тънката зелена опашка на църковната нива, която обграждаше каменния оброк. Това бе най-каменистата част, там и вълчата ябълка едва-едва растеше, бледа и рахитична, а помежду й никнеше весел посев — ни детелина, ни пача трева, ни леща, ни люцерна, просто не можеш да определиш какво е засято в нея. Чичо Гаврил рече на настоятелите: Лъвово семе сме малко посели с Мито (баща ми се казваше Димитър), то е едно много особено семе, кръгло такова, опулено, и ако е на късмет, като посееш лъвово семе, може после да жънеш лъвове. Ама му е още рано, засега само ушите на лъвове никнат и тук, и там по някой мустак стърчи. Амин!…
Айде бе! — рекоха настоятелите и отидоха да видят като каква е тая лъвова или лъвска трева. Казах, че семето бе странно кръгло, почти като око, вторачено в тебе, кога нашите го засяваха, все говореха, че ако преваляват дъждове и годината се случи плодородна, то от църковната нива ние сме щели да жънем лъвове. Семето поникна, от земята се показаха широки зелени листа, напомняха много уши, щом наедряха, помежду ушите се показаха тънки мустачета, взеха да се завиват или да се засукват, както са засукани рогата на овена, и трябва да си призная, че между тлъстите зелени уши тия мустаци изглеждаха доста бабаитски. Жените обаче казваха, че нищо лъвско няма в тая семка и че както си е показала муцуната над земята, тя повече прилича на котешка, отколкото на лъвска. И понеже никой в селцето не казва котка, а мачка, то и жените много настоятелно твърдяха, че от куйрука на църковната нива никакви лъвове няма да жънеме, ами ще скубеме мачки, щото, както е тръгнало, тая проклета семка няма да расте буйно и не можеш да влезеш със сърп в нея, а ще трябва на ръце да се скубе, тъй както се скубе лещата. Мъжете обаче бяха сигурни, че ще се жънат лъвове, тъй както и градинарят, щом посееше кърлеж, береше кърлеж и го носеше да го продава на офицерите от градския гарнизон. Добре, ама на жените, изглежда, че повече се харесваха мачките, затова държеха на тях. Чичо Гаврил обясняваше на църковните настоятели, че жената по никой начин не може да направи разлика между караулно помещение и митница или между протосингел и кардинал. Кардиналът е сорт грозде, протосингелът не е сорт грозде — казваше той и т.н., и т.н. Настоятелите бяха съгласни с него.
Чичо Гаврил много смело боравеше с всякакви думи, не помня дума да го е изплашила, колкото и непозната да е. Всички останали пред вида на непознатата и странна дума се стъписваха или минаваха на пръсти край нея, сякаш това не бе дума, а смок, усойница или пепелянка, свита коварно в тревата. Чичо Гаврил обаче хващаше храбро думата за опашката, плющеше из въздуха с нея и тъй я вместваше в речта си, че тя застиваше там и оставаше за вечни времена. Много по-късно разбрах, че тайната му се състоеше в това, че одухотворяваше всяка една дума, опитомяваше я, вземаше я под свое покровителство или сам приемаше доверчиво нейното покровителство. Тъй и в природата се съчетават умело въодушевените и невъодушевените предмети и стават едно хармонично и одухотворено цяло.
Като си изпущиха цигарите, босите като равноапостоли църковни настоятели минаха покрай нивата Свети дух, пиеха вода от кладенчето и покрай реката, покрай реката, в сенките на върби, на трепетлики, на орехи и водна ела, посред пладнищата на добитъка се смесиха и изгубиха сред пастири и селски добитък. Пчелояди и черни щъркели летяха над главите на настоятелите, водни косове и папуняци, мирова светлина се сцеждаше от небето и от дърветата върху тях, но те на нищо не обръщаха внимание, съсредоточени изцяло в мисията си до митрополията.