Ф. М. де Прерадович
Спомени за руско-турската война 1877-1878
Заминах от Петербург за театъра на военните действия на 15 юни 1877 година. Приготовленията ми не траеха дълго, но по пътя трябваше да се отбия по свои частни работи в Харков при по-големия си брат, поради което пристигнах в Кишинев едва след пет денонощия, призори на 21 юни.
21 юни
На гарата — суетене и много военни. На запасния коловоз стои влак на Червен кръст. Комендантът на гарата е несъмнено в обсадно положение и не знае как да се избави от офицерите, които се обръщат към него с различни искания и запитвания. Въобще — трескаво движение, което напомня за близкия боен театър.
В Кишинев се наложи да прекарам цяло денонощие. Трябваше да се явя пред губернския военен началник и да получа от него предложение1, за по-нататъшно безплатно пътуване до Букурещ. Отседнах в най-добрия, според думите на файтонджията, хотел, където за отвратителна и мръсна стаица ми взеха две рубли за денонощие. „Та това е нищо — ме утешаваше собственикът, — когато тук живееше великият княз, тогава тази стая се даваше по четири и дори по пет рубли.“
Обядвах долу в общата столова, където в три часа след пладне се събра цялата група милосърдни сестри, екипирани със средства на великата княгиня Александра Петровна, пристигнали в навечерието с влак на Червен кръст. Между другите за най-голямо мое удоволствие открих старата си познайница С. П. Дмитриева, която се беше отличила с необикновено мъжество в миналата Сръбска война2. Преседях цялата вечер с Дмитриева3 и се запознах с двете ѝ другарки по професия, красавици в пълния смисъл на думата.
Едната — К-ва, съпруга на онзи К., който беше убит в Сърбия, а другата — Л-ва, московчанка. И двете — високи, стройни, грациозни, пременени със скромния, но в момента моден костюм на милосърдни сестри. Мислех, че тези дами от висшето общество са тръгнали без особена подбуда, колкото да се покажат, но С. П. Дмитриева уверяваше, че двете се отнасят твърде сериозно към своята работа.
Когато се стъмни, отидох в градската градина да послушам музика. Градината е лоша, музиката още повече, поради което, като изпих две чаши пиво, се върнах да спя. Но насекомите не ми дадоха да отдъхна до разсъмване, а щом се зазори, трябваше да стана и да замина.
22 юни
Къс преход до Унгени и след това — сбогом, майчице Русия!… Ще бъда ли честит пак да се завърна и ако бъда, то в какво състояние? „Ако ви строшат нещо, елате при нас, в Кишинев — ние ще се грижим за вас“ — ме канеше при сбогуването С. П. Дмитриева. Любезно, но непривлекателно! Руско-румънската гара Унгени е малко, доста нечисто здание. Тук трябваше да направя нужното по представяне на предложението и сам да следя за прехвърлянето на вещите ми. Суетенето и безредието са големи. Добре е все пак, че румънските чиновници говорят френски език.
На перона срещу заминаващия влак седяха две пременени дами и както можах да разбера, продаваха череши. До тях имаше масичка и на едно блюдо — куп книжни пари. Трябваше да се приближа и да поискам един фунт. Те ме погледнаха с известно любопитство и ми заявиха, че не продават на фунтове, а събират суми в полза на Червения кръст. Пожертвувателите черпят безплатно. Всичко това ми беше обяснено на най-чисто парижко наречие. Нямаше какво да се прави — извадих пет рубли и като получих за награда шепа череши, побързах малко смутен да се прибера във вагона. Оказа се, че благотворителките са богати бесарабски помешчици и че събират помощи от нас, военните, за самите нас.
Вагоните, а и самият ред на гарите в Румъния са много по-лоши от нашите — влаковете се движат по-бавно, кондукторите са неучтиви, тъй че в това отношение пътуването отвъд границата не прави добро впечатление.
В Яш стана нужда пак да се прехвърляме от един влак на друг. Същата неразбория и обърканост. Успокоих се едва когато предадох като багаж вещите си. Поради това, че военните бяха много, а следователно беше голяма и бъркотията с прехвърлянето на вещите, влакът тръгна с десет минути закъснение и пътниците румънци без всякакво стеснение свободно изразяваха своето неудоволствие.
За щастие падна ми се да пътувам в едно и също купе с един много мил и любезен господин, по професия лекар, който е ходил в Русия. Сега живее в Яш и води на село за лятната ваканция двете си твърде хубавички дъщери.
Беше ми крайно неприятно, че не успях да прекарам известно време в града, който твърде привлекателно наднича отдалеч. През целия път се възхищавах на благодатните поля, които обещаваха през тази година египетска реколта. Въобще Румъния, както ми се струва, не ще има загуби от войната…
1
Обясненията на автора са дадени със звездичка под линия.
Предложение, т.е. печатна декларация, с означение на фамилното име и размера на багажа, който имам право да превозя безплатно. Според договора с Румъния, предложенията се приемаха като пари.
3
Госпожа Дмитриева по време на Джюниския бой правеше превръзки под пушечния обстрел на неприятеля.