23 юни
Рано сутринта се събудих в Плоещ. От вечерта бях заспал така дълбоко, че дори не бях усетил къде и как беше излязъл моят събеседник с хубавичките си дъщери.
В Плоещ научих от коменданта на гарата, че опълчението, което се надявах да заваря тук, е потеглило още преди две седмици за Главната квартира и не е известно къде се намира сега. Нямаше какво да се прави — наложи се да заплатя с монети билета до Букурещ. Престоят в Плоещ е само няколко минути.
Като пристигнах в Букурещ, бях много приятно учуден от един руски кочияш, който с твърде хубав екипаж ме докара в хотел „Вила“. Оказа се, че в Букурещ има цяла колония скопци4, които се занимават предимно с превоз. Работите им, както се виждаше, вървят добре — прекрасни коне, много хубави екипажи, отлично облечени кочияши с доволни, усмихнати лица — всичко свидетелствуваше за процъфтяване на колонията.
Градът ми направи твърде добро впечатление, макар улиците му да не може да бъдат похвалени, че са особено широки и прави. Има обаче голям брой доста хубави здания с най-нова архитектура, много елегантни магазини и главно — огромно оживление и движение по улиците.
Още с влизането ми в града срещнах стария познат евреин Г-ч.
— Вие защо сте тук?
— Нищо чудно. Правя по договор доставки — доставям вино и месо на Н-ския корпус.
— Е, и върви ли добре?
— Да, не лошо.
… В хотел „Вила“ се срещнах с един момък по фамилия Кандиба. Той бил участвувал в сръбския поход и малко ме познава. Сега нетърсещият облаги юноша родолюбец е зарязал твърде хубавото имение, което притежава в Полтавска губерния, и бърза да постъпи в армията като доброволец в един от действуващите полкове.
Хотел „Вила“ е построен във вид на буквата П, с голям вътрешен двор и малка градина за разходка. Тук има също малка сцена за пристигащи артисти. Вратите на хотелските стаи излизат в покрита стъклена галерия, опасваща целия двор, така че любителите на музиката и пеенето могат да се наслаждават до насита, без да слизат в градината.
Като си отпочинах и закусих, облякох парадната си униформа и се отправих към генерал Н. Генералът е мил и безцеремонен. Обяснявам му, че са ми требвани пътни пари само до Кишинев, че в Кишинев съм получил декларация до Плоещ и че поради тази причина съм в затруднено положение, тъй като не съм настигнал тук своята част, а нямам собствени средства, за да догоня Българското опълчение. Генералът се усмихна твърде любезно и на свой ред ми заяви, че не е в състояние да ме избави от затруднението, тъй като без съгласието или разрешението на прякото ми началство той няма право да ми отпусне пари; че следва да запита или опълчението, или Главната квартира, която сега се намира в Зимница, а може би и по-далеч. И в заключение предложи: до получаването на отговора, който, според него, може да пристигне след три седмици, да бонвиванствувам в Букурещ. Каква перспектива!… Триседмично заточение в хотел „Вила“, докато опълчението се движи с Главната квартира и всеки момент може да влезе в сражение с неприятеля! Чувствувах такъв прилив на злоба, че побързах да се сбогувам с любезния генерал, от чието лице не слизаше саркастичната усмивка. Можеше да се помисли, че го радва затрудненото положение на един офицер, който искрено желае да бъде на своето място.
Завърнах се напълно разстроен в хотела и на вратата му се натъкнах на търговеца Хлудов. Той е известен почти на всички с легендарните си похождения. Вечерта прекарах в градинката с Хлудов и със сръбския офицер Анастасевич, който ми каза, че в Букурещ сега пребивава пълномощникът на Московския славянски комитет Александър Алексеевич Наришкин.
24 юни
Цялата нощ се въртях в леглото от едната на другата страна, премисляйки как да се измъкна от неприятното положение. Наистина просто те обзема яд. Уж пътуваш с най-искреното желание да бъдеш полезен според силите си, с желание да воюваш, а какво излиза?! Казано по кавалерийски, на всяка стъпка трябва да превземаш бариери. Просто нервите ти се късат и енергията ти се хаби напразно.
Заспах призори с твърдото намерение да се обърна към княз Черкаски, който, както казват, проявявал най-живо съчувствие към съдбата на Българското опълчение. Към 9 часа сутринта тръгнах към княза. Закараха ме някъде много далеч от хотел „Вила“, при една твърде неугледна едноетажна къщичка. В тесния коридор се бяха струпали няколко души, които очакваха да се представят на негово сиятелство, и двама-трима чиновници, които покровителствено беседваха с очакващите. Единият от тях, вероятно доверен служител, с пенсне, с неприятен израз на лицето, особено не ми хареса. Той обясняваше на един клет просител нещо, също по паричния въпрос, и сякаш напук уверяваше, че има малко свободни суми и че негово сиятелство в това отношение е мъчен. Нямаше какво да се прави, трябваше да променя първоначалното си намерение. Но тъй като ми беше неловко да си отида, след като бях чакал повече от час, без да се представя на княза, дочаках своя ред. Княз Черкаски ме прие любезно.