— Вие — каза той — нали бяхте в Сърбия? Слушал съм за Вас и напълно съм убеден, че генерал Столетов ще Ви даде съответното назначение, за което сте придобили пълното право.
Ето ти разрешение! Жалко само, че е трудно да се добера до генерал Столетов!
От княз Черкаски тръгнах към А. А. Наришкин. Като научи каква е работата, Наришкин сам ми предложи съдействие, при това официално — като пълномощник на Славянския комитет.
Ето по какъв благополучен начин завърши моето нравствено изпитание.
Но тук неволно се замисляш: нима е невъзможно да се нареди така, че офицерите, които догонват своите части, да не бъдат поставяни в безизходно положение; така че да не се налага тези офицери да живеят по непознати градове и в чужда страна цели седмици, при това без всякакви средства за живот? И то тогава именно, когато армията се нуждае от офицери. Нима не може да се дадат по-широки пълномощия на различното началство, намиращо се в тила на армията? Добре че бях участвувал в Сръбско-турската война и че бях известен на Славянския комитет, както и лично на А. А. Наришкин, вследствие на което той смяташе, че има право да ми даде известен заем. Ами ако не беше така?
25 юни
Цялата сутрин съм зает със закупуване на необходими неща. Цените на всичко са прекомерно високи. Например за един български овчи калпак ми взеха два полуимпериала5. Успях да купя доста евтино само едно английско седло — всичко за 30 сребърни рубли. Вечерта ходих в колонията при скопците да си избера ездитен кон. Стопанинът, както се виждаше по всичко, е заможен човек, но живее скромно, извънредно чисто и води доста голяма търговия с коне. Хареса ми много един вран жребец по моя ръст, но трябваше да се откажа от покупката — цената му беше 175 сребърни рубли.
След като ми предложи чаша чай, стопанинът се разприказва и почна да ме разпитва за „Расия“. Доколкото можах, задоволих неговото любопитство. Самият той се бил преселил тук със семейството си още преди Кримската война. Каза, че живеели добре, не търпели притеснения, но не всичко е както трябва, а и тъгуват по родината.
Като се прибрах в хотела, видях се с Кандиба и се споразумяхме да заминем заедно още утре.
26 юни
Сутринта се стегнахме за път и събирахме нашето съвсем обикновено имущество. Влакът замина в 4 часа, поради което в Гюргево пристигнахме чак вечерта. Искахме незабавно да продължим пътя си, но срещнахме затруднения, когато наемахме екипаж. Наехме най-после една каляска с разслабени ресори и тръгнахме, когато вече съвсем мръкна.
27 юни
На разсъмване спряхме в едно село, на около три часа преди да се стигне Зимница, където се намираше квартирата на царя император. Тук дадохме отдих на конете.
Селото напомня нашите богати села в Малорусия6 — същите измазани с глина и белосани селски къщи с неизбежната стряха откъм лицето, същия глинен трамбован под и същата чистота в жилището. Зеленчуковите и овощните градини са оградени с грижливо иззидана ограда. Разликата е в това, че тук сам обитателят поддържа и себе си така чисто, както и жилището си. Порази ме чистотата на дългите бели ризи, с които са облечени жителите румънци. Може навсякъде да не е така, но първото румънско село остави в мене приятен спомен. Онова, което също учудва непривикналия поглед, са многото щъркели, свили гнездата си едва ли не на всеки покрив.
В Зимница пристигнахме в 10 часа сутринта и спряхме в едно кафене, препълнено с офицери и различни военни. Започнах да разпитвам за опълчението и с огорчение научих, че то следва Главната квартира на главнокомандуващия велик княз и е на път към град Търново.
При преправата през Дунав също възникнаха затруднения: румънецът отказа да пътува с нас до Търново, а в Зимница нямаше откъде да наемем кола, поради което трябваше да се обърнем към войниците артилеристи от един артилерийски парк. За щастие те бяха напълно свободни и се заеха да пренесат нашите вещи на другия бряг на Дунав.
Когато се спускахме към първия мост, минаващ през един тесен речен ръкав, срещнахме царя с великия княз Алексей Александрович, който се завръщаше на каляска от Свищов. Царят гледаше така бодро и весело, че не можеше да не се зарадваш. Виждаше се, че последните успехи на нашата армия правят на царя добро впечатление. В Зимница вече беше известно, че нашият авангард е влязъл в Търново.
6
Малорусия — название на Украйна, използувано в официалните документи на царизма. (Бел.ред.)