Първият мост беше освободен от преминаващите войски и обози, които се бяха струпали при преправата пред последния главен мост, построен на самата река. Тук е целият лагер: батальоните, батареите и обозите, които очакват своя ред; палатките на началника на преправата и на неговите помощници; дървените лавки на предприемчивите недобросъвестни търговци, които ви предлагат за ядене и пиене пресъхнали закуски и всевъзможни видове вина. Във въздуха са се застояли прах, глъчка и викове от множеството движещи се хора и коне, носят се пресипналите гласове на офицерите, разпореждащи се с преправата, чуват се пръхтене и цвилене на коне, тропот на оръдейни колела, грохот на зарядни сандъци — с една реч, отведнъж ви обхваща кипящата обстановка на военния боен живот.
Самото преминаване се извършва по строг ред и непрекъснато. Сменят се част след част, така че не се вижда краят на виещата се като змия лента на хората, които бавно излизат на противоположния бряг на Дунав.
Ние успяхме да преминем реката в опашката на Житомирския полк.
Тъй като носачите ни не смееха да носят нашите вещи нататък до Свищов, наложи се да оставим имуществото си на брега. Кандиба тръгна за града да наеме каруца, а аз останах като пазач. До Свищов трябва да се върви две версти по подвижен пясък, поради което се наложи да дежуря цял час и половина, докато Кандиба се завърна с една конска каруца. Той каза, че било трудно да се наеме даже и каруца с един кон. Според неговите думи, собственикът бил заможен човек и имал две свободни стаи, в който ще може да се пренощува. Жилището на собственика беше разположено на самия край на града, поради което не се наложи да пътуваме дълго. В къщи явно ни очакваха и стаите бяха вече приготвени. Домът беше едноетажен, чисто варосан и покрит с керемиди. Имаше пет стаи, от които две, така да се каже, парадни, излизаха на уредено дворче с овощни дръвчета, плевня и обор за добитъка. Наблизо в двора имаше кладенец и миниатюрна зеленчукова градина с цветна леха. Всичко, заедно взето, беше уютно, извънредно спретнато и издаваше ред и благосъстояние. Широки дивани или по-скоро нарове край стените на всяка стая бяха настлани с дебели меки български килими7 и служеха за сядане и спане. Между другото в жилището на гражданина имаше три-четири стола и малка грубо изработена масичка. Семейството му се състоеше от старата му майка, жена му, която беше на средна възраст, сестра му и двете му деца. Освен това в къщи имаше прислужница. Всички те наизлязоха към нас с приветствия. Но не от приветствия имахме нужда. Уморени и съвсем обезсилени, ние се нуждаехме от почивка, а стомасите ни — от храна и вино. Стопанинът набързо нагласи закуска и сам припна за вино и ракия.
Неуморният Кандиба, след като хапна набързо, тръгна да разузнае какви полкове са разположени в Свищов и как да постъпи в някой от тях като доброволец. Аз пък се ограничих с това, че изпратих да научат няма ли в града някаква част от Българското опълчение. Изпратеният се завърна с утешителната вест, че от опълчението в града е оставен полковник Д. Н. Корсаков за завербуване на доброволци за дружините и че тук, в Свищов, се намира и княз Черкаски. Успокоен от доброто известие, аз си легнах да спя с кокошките.
Станах рано и тръгнах към конака (конак наричат както двореца, така и всяко голямо и красиво здание, което принадлежи на високопоставено лице), гдето сега се намираше полицейското управление. Трябваше най-напред да мина през турската част на града. Турските квартали поради самата система на постройките дори в мирно време не могат, както ми се струва, да бъдат оживени, а в този момент тук нямаше ни жива душа, ни звук. Неизменно верният пазител на жилището — кучето, — и той се е повлякъл след своя бягащ стопанин. Признавам, че е неприятно да видиш рухването на благосъстояние, създавано в продължение на години.
Пристигнахме в конака. Той беше голямо двуетажно здание с обширен двор. При вратите ме срещнаха новоизпечени жандарми, обмундировани доста сносно по сръбски образец, но в национални агнешки шапки. По непохватните им движения се виждаше, че още не са привикнали с униформата. Във втория етаж беше настанен градският съвет. Двама от наличните му членове бяха облечени по европейски и криво-ляво говореха на руски. Те с голямо внимание ми дадоха водач до квартирата на Корсаков.
От конака тръгнахме през българската част на града. Тук, в противоположност на турските квартали, е шумно, по всички посоки снове голямо множество и очевидно движението не е обикновено, а е трескаво.