На Корсаков като на старши военен началник в Свищов беше предоставено едно много хубаво българско жилище. Стопаните се бяха прибрали долу и му бяха отстъпили горния етаж, в който една от стаите беше твърде добре мебелирана, по европейски.
Срещнахме се дружелюбно със стария ми другар, но трябваше да чуя малко утешителни неща. Преди всичко Д. Н. Корсаков ми съобщи, че шест действуващи дружини следват авангардния отряд на генерал Гурко8 следователно лесно могат да влязат в бой с неприятеля, преди да успея да ги догоня, а след това, че за местонахождението на авангардния отряд и на щаба на опълчението той не знае съвсем нищо. Корсаков изрази впрочем убеждение, че опълчението няма да го въведат в бой: „Не ще рискуват“ — казва.
Към обяд дойдоха група доброволци, които изявиха желание да постъпят в Българското опълчение. Бяха дошли юнаци със знаме, накитени с цветя и всички — здрави, красиви младежи. Корсаков излезе набързо, строи ги по ръст и почна да ги разпределя на дружини; с една реч, постъпваше по навик, придобит от дългата строева служба. Гледах на тази сцена от балкона и забелязах немалко учудване у някои юноши, когато Корсаков бързо шареше гърдите им, жадуващи не за тебешир, а за среща с врага. След като разпредели доброволците, Корсаков произнесе късичка прочувствена реч, в отговор на която се изтръгна единодушен вик: „Ж и в и о!“.9
По време на обеда получих възторжена записка от героя младеж Кандиба, уведомява ме, че е приет като доброволец в Житомирския полк, че полкът незабавно потегля и че той би желал преди тръгването да се сбогува с мене. Побързах да изпълня желанието му и като пожелах успех и всичко най-добро на Корсаков, тръгнах към къщи. Тук заварих Кандиба, изпаднал в истински детски възторг — бяха му дали вече и униформа.
След като се разделих с Кандиба, проявих настойчивост пред стопанина на къщата, като го накарах да ми намери каруца до Търново. Това бе постигнато с големи трудности…
От Свищов заминахме привечер, поради което не пътувахме дълго и спряхме да нощуваме в село Ивановци. Пътят до Ивановци е истинска разходка. Окото не може да се откъсне от прелестните живописни местности, с които е така богата България. Буйни плодородни ниви, чистички, добре уредени селца, загърнати с разкошната зеленина на овощни градини — всичко свидетелствува за благосъстояние и охолство на жителите.
Ивановци беше изоставено от турците, поради което можахме свободно да се разположим за нощуване в един от безлюдните дворове.
29 юни
Заминах призори и към Бяла настигнах Главната квартира, която също беше тръгнала за Търново. Позапрях каруцата и имах удоволствието да видя тържественото заминаване на главнокомандуващия велик княз. Отпред бяха тръбачите и конвоят, след конвоя — великият княз с началника на щаба генерал Непокойчицки в каляска, след каляската — конвой и свита. Прекрасният слънчев ден, сияещите лица, общата увереност в благополучния бърз изход на войната — всичко допринасяше да се получи радостно впечатление и да внуши доверие. Но заедно с това в дълбочината на душата се надигаше въпрос: какво означава това, къде е неприятелят? Възможно ли е турците да отстъпят цялата страна без бой?… Това някак не ми се вярваше, още повече, че вече ми се беше случвало да имам работа с турците и джюниският погром10 неволно се възправяше като грозен призрак в съвсем близките ми тежки спомени.
Недалеч от мене, при полевата охрана, се въртеше едно неприветливо офицерче и след като кортежът отмина, офицерчето започна да вдига врява и да се разпорежда с движението на многото коли. Когато се опитах с жалката си каруца да се промъкна в първите редове, офицерчето връхлетя върху моя братушка и едва не го нашиба с камшика, което ме принуди да се подам навън и на свой ред да смъмря офицера.
— Ах, полковник де Прерадович, извинете, не ви познах!
Оказа се, че поручик Т-в е бил в Сърбия, но е служил там като интендант и не се е ползувал бог знае с какво реноме, а сега се изхитрил да приеме някаква обозно-полицейска длъжност при Главната квартира. Впрочем за добро ли, за зло ли, но този път той се оказа полезен за мене, тъй като в знак на внимание, че ме познава отпреди, вкара моята каруца на едно от първите постоянни места на велико княжеския обоз. И ето че потеглих бавно след главната квартира, ту с лек тръс, ту на места ходом.
На по-малко от половината път движението спря поради това, че игуменът на съседния манастир излезе с цялото братство да посрещне великия княз с кръст и молитва и да отслужи благодарствен молебен. Манастирът е разположен наляво от търновското шосе на висок стръмен склон. Местоположението му е забележително по своята мрачна, грандиозна хубост. Въобще от Бяла към манастира характерът на местността рязко се променя. Вместо хълмистите обработени поля, по които се вие пътят, близко до манастира от двете страни го притискат планински разклонения, а още по-нататък, към Търново, навлизате в тясна клисура, като скалистите спускове на хребета, който тук е вече твърде висок, придобиват най-чудни и разнообразни контури. Гледаш и се чудиш как турците са могли да пуснат без съпротива отряда на генерал Гурко през тези, така да се каже, търновски Термопили. Достатъчни са, както ми се струва, четири табора и две батареи, за да бъде спряно движението на цели дивизии. Неволно си спомняш възгласа на Мамай: „Велик е руският бог!“
8
Действуващото опълчение, сформирано в Кишинев и Плоещ, се състоеше от дружини № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и беше разделено на три бригади, 1-ва бригада от които командуваше Корсаков. Когато опълчението влезе в състава на авангардния отряд на генерал Гурко, на Корсаков беше предписано да остане в Свищов и да пристъпи към сформирането на следващите шест дружини от № 7 до № 12.
9
Строеви военен поздрав, използуван от българските легионери и доброволци в сръбската армия по време на Сръбско-турската война. (Бел.прев.)
10
Сражение, с което завършва Сръбско-турската война от 1876 г. и в което сръбските войски търпят неуспех. (Бел.прев.)