30 юни
Призори Молоствов замина. Тръгнах да се осведомя къде се намира опълчението. За най-голямо съжаление оказа се, че дружините и щабът на опълчението са потеглили с отряда на генерал Гурко още вчера привечер и до довечера ще бъдат вече на два прехода. В Търново останал само обозът с една дружина.
Неразположение ми попречи да се представя днес на великия княз и на началника на военния щаб. Горещината беше непоносима. Почти целия ден преседях на балкона, като се любувах на живописните околности на Търново и наблюдавах движението на частите, които бивакуваха в обширната равнина на половин верста от града. От балкона се вижда и вилата, определена за помещение на главната квартира.
1 юли
Станах рано, заех се с приготовление за предстоящото представяне и явяване пред началството. В 10 часа в походна парадна униформа и с българска шапка тръгнах към квартирата на главнокомандуващия.
Главната квартира е настанена на малко повече от миля извън града, във вилата на някакъв паша. Великият княз живее в палатка, поставена в овощната градина, обиколена с ограда. В палатки са настанени великият княз Николай Николаевич младши и свитата му. Генерал-адютантът Непокойчицки и щабът заемат зданието на вилата, над което се развява малкото емблемно знаме на главнокомандуващия.
При входа на оградата се срещнах с княз Черкаски. Той ме позна, спря ме и каза две любезни думи. Не зная защо е тази благосклонност.
Главнокомандуващият беше зает в палатката си с началника на щаба. Застанах при дървото недалеч от палатката. След пет минути излезе генерал Непокойчицки, а след него и сам великият княз. Българската шапка вероятно му направи впечатление, защото той веднага ме запита:
— Ти от коя част си?
— От Българското опълчение полковник де Прерадович, ваше императорско височество.
— А преди къде си служил?
Обясних, че преди съм служил в стрелковия на негово величество батальон и напоследък съм бил командирован към учебния батальон.
— Спомням си, спомням си. Значи ти си този, който беше и на Сахалин?
— Тъй вярно, ваше височество.
— Но ти, братче, си бил и в Сърбия. Е, много се радвам. Бог да те пази. Слушал съм за тебе — завърши великият княз и след това се обърна с въпроси към стоящия край мене казашки подполковник, дошъл от отряда на полковник Орлов. Той бил изтеглил своите аванпостове напред отвъд Габрово, към полите на Балкана. Подполковникът уверяваше, че освен незначителни части башибозуци и черкези турци не се виждат.
— Струков! — повика великият княз.
От най-близката палатка изтича Струков, който вървешком ми подаде ръка и ме посъветва да побързам за началника на щаба, защото излизал:
— Иначе няма и да го видиш — зает е от сутринта до през нощта.
Тръгнах към жилището на генерал Непокойчицки. Генералът не ме накара да чакам дълго, прие ме твърде любезно и ми предложи да догоня опълчението само при удобен случай.
— Ето, днес тръгва последната дружина — идете при нея, защото не е безопасно да пътувате сам.
Поблагодарих и се сбогувах.
Всичко това е прекрасно, но едно само не знаеше началникът на щаба: че нямам нито чували за денкове, нито коне и следователно съвсем не можех да тръгна днес от Търново със заминаващата дружина. Той, разбира се, не знаеше също, че до Търново бях пристигнал със средства на Славянския комитет и че нямам пари за закупуване на коне. Оставаше една възможност — да искам за целта заем от военния щаб. Спрях се за сега на това решение.
Като се завърнах в къщи, незабавно се заех да съставя необходимите рапорти. Остатъка от деня прекарах в семейството на Панайот, гдето се запознах с брата на неговата жена, доста умен и образован човек. Владеещ твърде свободно руски език, на него не му беше трудно да говори с мене. Като изгнаник той е живял известно време във Виена и се е завърнал, след като русите заели Търново. Незабавно бил избран за член на градската управа.
Той говори много за възраждането на България, за бъдещето ѝ, а също за начините на формиране и попълване на опълчението. Сродникът на Панайот намира, че Столетов е направил грешка, като е оставил Корсаков в Свищов. Той поддържа, че централният пункт за набор трябва да бъде Търново, че тук в най-късо време ще се съберат под знамената от три до четири хиляди души отлична младеж.
Надвечер влязох в едно магазинче и избрах плътен местен чул за увиване на денковете. Накрай града видях дружина, която идеше по габровския път. Вървят като юнаци с национални песни. Облечени са в двуредно палто, като нашите моряци, носят високи ботуши и красива агнешка шапка със зелен връх и осмовръх кръст. Просто и хубаво! Въоръжени са, за съжаление, с пушки „Шаспо“. Тези пушки, доколкото ми е известно, са купени от Славянския комитет в Прусия.