Ала тъй като не можели да останат равнодушни пред това явно несправедливо отношение към добрата съпруга, решили да говорят с мама и баба.
Гледах ги смаяно. Не можех да повярвам на ушите си.
Най-после разбрах какво ми говореха. Съседите клюкарстваха, защото Н. всяка сутрин качваше в колата си младата Кинуе и я откарваше на училище.
Тази проклета подозрителност е едно от най-лошите качества на японците и според мен почти не се е променила за последните тридесет и пет години. Това ми прави впечатление всеки път, когато идвам от Ню Йорк в Япония. Тогава направо побеснях. Самата аз бях помолила Н. и му бях безкрайно благодарна, че водеше Кинуе на училище…
Почувствах се предадена от мама и баба, които нарочно ме бяха повикали, за да ме поставят в неловко положение.
И в Осака, и в Токио, преди и след войната, това натрапчиво любопитство и тези мръсни клюки, тази еснафска атмосфера ми бяха дълбоко отвратителни. Животът в Япония ставаше все по-непоносим за мен.
Истории от Шимбаши
Колкото повече време минаваше след войната, толкова повече тъжният факт на това първо японско поражение проникваше в съзнанието на народа.
Всеки виждаше страданията на другите, но освен взаимно съчувствие не можехме да направим почти нищо едни за други, защото всеки беше зает да осигури собственото си оцеляване.
Ще дам няколко примера. Преди войната моята колежка К. имаше благодетел, граф, когото много обичаше, и аз често виждах щастливата двойка в Атами и Хаконе. Дребничката, крехка К. пристъпваше с грейнало от радост лице зад грамадния си благодетел.
Скоро след войната графът се разболя. Благородниците, които преди войната живееха далече от света, не успяха да се приспособят към променените условия.
Като млада танцьорка К. имаше успех и се раздаваше напълно. Тъй като се боеше, че е неучтиво да носи на графа пари в брой, тя изпращаше във вилата му ориз, дървени въглища, захар и други храни. Тя наистина носеше духа на гейшите от Шимбаши. Сигурно цялото семейство на графа е оцеляло благодарение на щедрите дарове на красивата, млада К.
Помня и много жени, които заслужаваха съжаление. Един ден ме спря далечна позната, съпруга на капитан.
— Искам да поговоря с вас за съпругата на един загинал морски офицер. Има двама синове, които са в средното училище, и непременно иска да работи. Не бихте ли могли да й намерите работа?
Вдовицата беше много красива и изобщо не й личеше, че има двама синове в средното училище. Според тогавашния обичай тя не носеше грим, а роклята й беше ушита от самата нея. Изглеждаше не по-възрастна от двадесет и пет години и беше много мила.
Ако постъпеше на работа в някоя кантора, нямаше да печели достатъчно, за да изхранва и облича двама подрастващи ученици. Затова дамата бе решила да си потърси работа в чайна. Трябваше да се грижи не само за децата си, но и за бащата на загиналия си съпруг. Бях преживяла същото и изпитвах дълбоко съчувствие към бедната жена, но къде можеше да работи дама с такъв изискан език и маниери? Обикновените чайни не бяха място за жена като нея.
По онова време в Йоцуя съществуваше един много изискан и известен ресторант. Отидох да говоря със собственичката.
— Изпратете ми я. Може би ще я одобря. В нашия ресторант идват много изискани клиенти. Мисля, че имаме нужда от елегантна дама.
Вдовицата — името й беше Йошико — нямаше нито кимоно, нито оби, всичките й дрехи бяха изгорели. Заех й необходимото: бельо, долно и горно кимоно, колан и кордела за оби, и я заведох в ресторанта. Приеха я веднага и радостта й беше огромна.
След пет дни дамата дойде при мен и обясни, че не е подходяща за тази работа и е напуснала. Това ме изненада и побързах да се осведомя в ресторанта.
— Тя наистина беше елегантна и мила — обясни засмяно оками-сан, — но не е свикнала да общува с хора.
Както разбрах, ако някой разчувствал се от виното гост сложел ръка на рамото й и измърморвал нещо от рода на: „Е, хубавичката ми, вие май сте нова тук?“, Йошико отмахвала сърдито ръката му и му заявявала в очите, че не бива да си позволява такива безсрамия. Острите й отговори поставяли гостите в неловко положение и разваляли настроението, което създавало проблеми на оками-сан.
Причината беше, че Йошико е била омъжена за морски офицер. По онова време буржоазните съпруги не умееха да общуват с мъже и се чувстваха омърсени, ако чужд мъж, не техният, сложеше ръка на рамото им. Тогава за първи път разбрах, че има жени, които могат без проблеми да работят като гейши, но има и много други, които са абсолютно неподходящи.