— Японска храна, деликатеси — гърмеше младият Кирихара, загърнал силното си тяло в късо кимоно.
— Двадесет и пет цента, двадесет и пет цента — викаше Йошии, който продаваше пилешките шишчета.
Цели три нощи бях шила кимоната на момчетата и червените престилки и панделките на момичетата. Забавлението беше наистина чудесно.
След тази първа проява участвах и в студентския празник на колежа. Набързо разучих японски танц с Тецуко и Мицуе на фона на песента „Гион Коута“, самата аз танцувах Окичи53. Двама студенти от Осака представиха хватки от джудо.
Университетските празници в Маями бяха много популярни, градът също ги спонсорираше. На площада беше инсталирано огромно виенско колело, също като в Коракуен54. Имаше още люлки и други атракции, каквито се срещат по панаирите. Идваха и много хора отвън.
Японските специалитети се продаваха отлично.
Тогава стана още една интересна история. Нобуко беше една от най-красивите студентки. И тя беше вързала ръкавите си и без спиране пържеше темпура. Това е уморителна работа, затова се сменяхме на всеки тридесет минути.
Момчетата бяха отишли на тайландския и италианския щанд да похапнат. Аз надзиравах нашия щанд, докато Тецуко и Мицуе се возеха на виенското колело. Нобуко също искаше да се повози, но едните тъкмо бяха слезли, а другите се бяха нахранили обилно и не се намери компания.
— Качи се сама — предложи Тецуко, но Нобуко не искаше.
— Редно е някой да придружи Нобуко. Струва само 25 цента — намесих се аз.
— И на мен ми се вози, хайде да се качим заедно — обади се един млад мъж и се приближи.
Това момче беше завършило университета и сега работеше в голяма фирма в Маями. Той беше вече възрастен, но все още изглеждаше като студент.
— Знаете ли, Нобуко няма с кого да се качи на виенското колело. Бихте ли й правили компания. Ето ви два пъти по двадесет и пет цента — помолих аз.
— Разбира се, с удоволствие. Имам достатъчно пари да платя. Обещавам ви да се грижа добре за нея.
Изпитах облекчение.
По-късно двамата се ожениха в една от църквите на Маями. Уших й красиво булчинско кимоно, в което изглеждаше прелестна. Както виждате, и в Маями се проявих като умела сватовница.
Но да се върнем при Шамико. Собственичката й ми каза, че според човешките измерения котката е на около 25 години и се намира в разцвета на женствеността си. Освен това била призната красавица. Срещу мен живееше възрастна двойка с голям котарак на име Кейси, снежно бял и много дебел, защото го хранеха обилно. Кейси хвърли око на Шамико.
Съседите ми отдясно бяха осемдесет и пет годишна жена, синът й и жена му. Старата майка винаги говореше за своето „бебе“ и един ден я попитах кое е то. Оказа се, че е шестдесетгодишният й син, който вече беше оплешивял. Май много не приличаше на „бебе“, но тя го наричаше само така. Когато говореше за „жената на моето бебе“, това беше петдесетгодишната й снаха. Плешивото „бебе“ беше представител на фирма за фармацевтични продукти, а жена му беше болнична сестра.
И те имаха голям светлокафяв котарак на име Том. Той също се влюби в нашата Шамико.
Това стана през една пролетна нощ. Котките тичаха в градината и мяукаха протяжно. Изведнъж се чу крясък, сякаш убиваха някого. Когато Том или Кейси се доближаваха твърде много до Шамико, тя настръхваше и се хвърляше да хапе. Борбата беше много жестока, Шамико се защитаваше от нападателите с всички сили и Том и Кейси мяукаха сърцераздирателно.
Когато се разсъмна, излязох навън и намерих по цялата градина бели и кафяви котешки косми. Шамико ме погледна многозначително, после измяука нежно за поздрав. Явно нашата котка беше много добродетелна. Бе отхапала половината ухо на бедния Кейси и беше откъснала цели участъци от козината на Том, така че се виждаше червено месо.
Това ми напомня за друга история. Добрата ми приятелка Мичико имаше котка на име Сузи. Тя имаше много любовници и раждаше на всеки четири месеца по три-четири котенца.
Всеки път Мичико носеше котенцата в парка и ги подаряваше на минувачите. Едва успяла да намери подслон за котенцата, Сузи раждаше нови. Мичико беше много нещастна.
Когато й разказах за битката на Шамико с котараците, тя поиска непременно да узнае как съм я научила да се пази. Отговорих й съвсем искрено, че на нищо не съм я научила. Шамико просто не обичаше котараците, дори се ужасяваше от тях. Веднъж един американски приятел ми каза, че Шамико не е нормална. Котка, която дращи и хапе мъжките, за да се защитава, е увредена. А аз съм била наивна. Явно и при мен нещо не е наред. Сигурно беше прав.
53
Окичи (1841–1890), гейша и любима на американския посланик Таунсенд Харис, която загива трагично след заминаването му.