Вярно е, че кучетата и котките имат повтарящи се периоди на разгонване, но Шамико изглеждаше „чиста, почтена и красива“55.
Бедните прокудени Кейси и Том можеха само да я гледат с копнеж и да мяукат жално.
Един ден докато преподавах в Орландо, стана нещо неприятно. Някой проникна в къщата ми. Ако си бях у дома, със сигурност щях да преживея голям страх.
Един от младите хора, с които дружах, беше господин Ямагучи. Той и до днес ме нарича „мама“. Ожени се за очарователна жена и имат чудесна дъщеричка. Този господин Ямагучи живееше тогава при мен. Тецуко, която живя най-дълго в къщата ми, се омъжи за американски хирург и господин Ямагучи зае мястото й. По време на кражбата не бил у дома и когато се върнал към единадесет вечерта, намерил входната врата отворена и стаите преровени. Дълго време се утешавах с мисълта, че престъпникът е бил много по-нещастен от бедните собственици.
Моята къща беше обзаведена по японски, значи нямаше какво да се краде. Американските семейства имат антики, кутия със скъпоценности в спалнята и различни други неща, ценни за крадците. Моята къща беше постлана с татами, единствените украшения бяха свитъци с картини и цветя. Имах два скрина, в които съхранявах кимона и оби. Те струваха поне десет хиляди долара, но американският крадец нямаше полза от тях. Ако ги беше взел, щяха веднага да го хванат. Беше преровил всички чекмеджета и бе попаднал само на неразбираеми, дори гротескни неща като долни колани, кордели за оби, подплънки за гърба, таби и бельо за кимоно, както и голям брой шнурове и коланчета. По някое време явно му е писнало, защото беше изчезнал, без да вземе нищо.
Сигурно това е била първата му кражба и после е бил здравата наруган от шефа си.
— Там нямаше нищо, което си струва — вероятно му е казал той и отчаяно е изброил безполезните шнурчета и парчета плат, с които са били пълни чекмеджетата. Сигурно след това шефът го е посъветвал да си смени професията. Всъщност аз се тревожех повече за крадеца, отколкото за нас.
— Да не е оставил някоя улика? — попитах студентите.
В стаята на господин Ямагучи също не липсваше нищо. Фотоапаратът му беше оставен на леглото, но престъпникът явно не го е видял. Вече бях сигурна, че не е имал необходимия за един крадец усет към ценни вещи.
Животът в Маями наистина беше богат на събития.
Всекидневието на една домашна учителка
В Маями имах много интересни приятели. Така например един симпатичен руски православен свещеник говореше гладко японски и можеше да пише хирагана и канти56.
— Работех в църквата „Свети Николай“ в Канада. Всяка вечер обикалях антикварните магазини. Всички в квартала ме познаваха — разказваше ми той.
Свещеникът пушеше и пиеше без мяра. Беше на около четиридесет и пет години и изглеждаше много добре. Черното расо му стоеше отлично и беше много привлекателен за жените.
— Не съм виждала отец, който има такъв успех сред дамите — дразнех го аз.
— Да, аз съм Иисус Христос суперзвезда — отговаряше през смях той.
Благодарение на него получих добро място като домашна учителка при едно семейство в Коконут Гроув.
Жилището на семейството се намираше на единадесетия етаж и от прозорците се разкриваше чудна гледка към Кей Бискейн (острова, където беше вилата на Никсън, известна с името „Белия дом на Маями“). Точно пред къщата беше пристанището за яхти. Изгревите и залезите бяха прекрасни, но бурите бяха направо великолепни. Когато светкавиците прорязваха небето, аз си казвах, че си струва да живееш в такъв скъп апартамент дори само заради гледката.
Работех като домашна учителка на две момиченца, едното в първи, другото във втори клас. Бях пресметнала, че познанията ми по английски ще стигнат за още две или три години. Ала когато голямата стигнеше до шести клас, вероятно щеше да се наложи да се откажа. Химията и математиката (особено на английски) не бяха моят свят…
Двете момиченца имаха по-малко братче на две и половина години, което обичах като свое дете. Нощем не заспиваше, ако не го люлеех. Всъщност ме бяха назначили само за двете момичета, но поех и грижите за малкия. Той ходеше с мен дори в тоалетната и не ми оставяше дори пет минути за личен живот.
Имах чудесна стая с климатична инсталация, телевизор и баня. Сутрин се настанявах удобно на масата пред препечена филийка и английски чай с мляко и се заглеждах към струпаните над морето буреносни облаци. Чак ми ставаше съвестно, че получавам заплата. По-правилно беше аз да плащам, че от време на време учех с момичетата, водех ги на басейна или заедно си хапвахме невероятни вкусотии.
56
Хирагана, подобно на катакана, е сричково писмо, докато канти са произхождащи от Китай писмени знаци, т.е. пиктограми. Знак, че свещеникът знае много добре японски.