В последно време хората, които говорят лошо за Америка, се смятат за прогресивни интелектуалци, но аз харесвам Америка без уговорки. Влюбена съм в Америка и особено в Ню Йорк и се опитах да обясня защо харесвам толкова тукашния начин на живот. Смятам да напиша още една книга по темата и ви моля да я прочетете след излизането й.
Май 1987, отново в Ню Йорк
Кихару
Речник
Бонзай — буквално „десет хиляди години“, вик като „Ура!“.
Бонзаи — храсти, широколистни и иглолистни дръвчета, отглеждани в миниатюра в саксии, които се култивират чрез различни техники и приличат на джуджета.
Вака — японско стихотворение от петнадесет реда и 31 срички.
Гета — високи дървени сандали с отделен голям пръст.
Гинза — главната улица на Токио с важни магазини и алеи за разходка.
Данго — топки или кнедли, често от слепващ се ориз.
Дарума — представяне на Бодхидхарма (основател на Дзен-будизма) като човече без очи. Фигурата се подарява на различни празници. Получателят й слага око и си пожелава нещо. Ако желанието се изпълни, слага и второто око.
Едо — име на Токио до 1868 година. Жителите на Едо се смятат за особено остроумни и шегобийци.
Икебана — изкуство за подреждане на цветя по естетически и философски правила. С икебана се украсяват токонома (вж. токонома).
Кабуки — граждански театър от епохата Едо (1600–1868) със строго определени роли, състои се от пиеса, музика и танц. Театър кабуки е създал истински артистични династии. Всички изпълнители са мъже (вж. оннагата).
Караоке — буквално „празен оркестър“. Любимо развлечение в Азия, при което мелодиите се изпълняват инструментално чрез стереоуредба, а гостите пеят текста по микрофона. Нещо като „игра на певци“.
Кацудон-шницел — свински шницели, нарязани на ивици и подредени върху ориз.
Кийомото — разпространен стил при изпълнение на шамисен.
Кото — тринадесетструнен инструмент, подобен на цитра.
Ма-джонг — китайска игра на карти.
Майко — буквално „танцуващо момиче“, обозначение за ученичките гейши в Киото.
Мейджи-реставрация — 1868. Премахване на шогунатите и възвръщане на първоначалните права на императора.
Месокко-домбури — яйца и пилешко върху ориз.
Мисо — паста от печени соеви зърна, основна субстанция в японската кухня като подправка и доставчик на белтъчини.
Нагаута — народна балада с изпълнение на шамисен.
NHK — обществен телевизионен предавател с дясна насоченост.
Оби — широк ешарп от тежка материя, който се носи над кимоното и се връзва на гърба в различни форми. Сравни върбов оби, барабанен оби и т.н.
Обон — будистки празник на всички души през август.
Оден — пикантно ядене, подобно на гъста супа с рибни топчета, морски водорасли, яйца и т.н.
Окаме — маска на грозна жена с издути бузи.
Оками-сан — управителка на чайна, дом за гейши или риокан. Гостилничарка.
Омиаи — уредена първа среща на млада двойка, която трябва да се ожени.
Омочи — оризови сладкиши, направени от намачкан сварен ориз, много хранителни.
Оннагата — изпълнител на женски роли в театър кабуки.
Оригами — изкуство за сгъване на хартия.
Охацуке — сварен ориз, залят с чай.
Охироме — дебютът на всяка гейша, приключване на обучението й.
Ошаку — церемониално наливане от страна на гейшите и ученичките, което е част от обслужването на госта. Ако гостът отпие глътка от чашата си, дълг на гейшата е веднага да му налее.
Ракуго — кабаретно изпълнение на къси разкази, комични, иронични и сатирични. И днес ракуго, което първоначално е било уличен театър, е популярно като радио— и телевизионно изпълнение.
Риокан — традиционна японска гостилница.
—сан — форма на обръщение, която се добавя към името и съответства горе-долу на нашето госпожа или господин. Употребява се и в семейството, и между добри приятели (вж. и —чан).
Сен — една стотна от йената.
Сенсей — майстор. Обръщение към учители, възрастни и уважавани личности.
Сукияки — ястие с говеждо месо и зеленчуци, което се приготвя на масата.