В такива дни се прибирах тичешком вкъщи, вдигах плитките си с кордела, обличах красиво скромно кимоно, понякога с рисунки на стрели. Друг път избирах кимоно от бяла и синя коприна, пристегнато с изискано изрисуван оби, но трябваше да нося над него хаори с герб. Хакоя наричаха това „иди както си“, което означаваше, че не се изисква официално облекло.
В случай на дневен ангажимент нашият хакоя Хан-чан се обаждаше първо на училищния домакин. Йонеда, така се казваше той, нахлузваше джапанките си, дотътряше се до класната ни стая, надничаше през прозореца и щом ме видеше, се ухилваше широко. Запомнила съм го като добродушен и любезен дядо.
Г-н Йонеда влизаше в класната стая и тихичко обясняваше нещо на учителя ни. След това учителят извикваше на английски:
— Мис Накамура, някой от близките ви внезапно се е разболял. Моля, идете си веднага вкъщи.
Предчувствието не ме беше излъгало! Събирах нещата си, като се преструвах на уплашена, покланях се на учителя и излизах от стаята.
Г-н Йонеда ме следваше загрижено.
— Да не би положението на баба ви отново да се е влошило?
— Моля ви, не се тревожете — отговарях и бързах да си намеря свободно такси.
Всеки път, когато трябваше да поема дневен ангажимент, измисляхме нов претекст: баба ми се е разболяла, заболял ме е корем, някой от роднините е починал.
Романси в хакобея
От само себе си се разбира, че между гейшите и артистите, които седяха около мангалите в хакобея и чакаха гостите, се разиграваха романтични истории.
Почетните гости често закъсняваха и през това време между колегите, насядали около топлите мангали, се водеха оживени разговори.
По-старите гейши, вече около петдесетте, говореха главно за това колко шумни и многознаещи са младите гейши и че някаква си дебютантка само три дни след провъзгласяването й за пълноправна гейша си намерила дяволски богат благодетел и го отвела в провинцията. Ние, младите, бъбрехме развълнувано за мъжете, по които се бяхме увлекли.
— Той учи в университета Кейо, а това значи, че някой ден със сигурност ще стане министър. Смятам да работя колкото се може повече, но щом обучението приключи, непременно ще се омъжа. Засега го срещам само на връщане от уроците в Мон ами…
Или:
— Аз го обичам до полуда, а той не знае нищо за мен. Заклех се в Хакан-сама (храмът Хакан съществува и днес, изграден от бетон) да се откажа от мандарини и сладолед, за да отговори на чувствата ми — въздишаше друга.
— Той има голямо бъдеще. Затова му подарих възглавница за сядане с герб хийоки — обясняваше възбудено една съвсем млада гейша.
Това е нов герб, съставен от собствения и този на любимия. Гербът на приятелката ми Сузуме се състоеше от цвете с листенца във форма на каро, докато в герба на любимия й се развяваха няколко ветрила. В новия герб средното ветрило беше заменено с цвете във форма на каро…
Гербът на една от другите гейши беше с портокал и портокалови цветчета, а на любимия й във форма на решетка. Тя направи комбинацията с голям ентусиазъм и пресъздаде герба на основателя на сектата „Ничирен“6. Това объркване предизвика у всички ни буйно веселие. По онова време беше много модно младите гейши да приемат гербовете на любимите си. Ако двамата нямаха любовна връзка и отношенията им бяха чисто платонични, комбинирането на гербовете представляваше обяснение в любов. По този начин и най-младите гейши можеха да дават израз на мечтанията си.
Докато седяха около мангалите, дванадесетгодишните ученички говореха за сладкия боб на Вакамацу и че там дават по-големи порции, отколкото при Тацутано. В тази възраст човек се интересува повече от яденето, отколкото от любовта.
По онова време още нямаше закони за защита на децата и гейшите започваха да се обучават на дванадесет години. Малките ученички бяха наистина очарователни.
Всичко това показва, че отделните групи посвещаваха вниманието си на различни теми и връстниците сядаха винаги заедно.
Ако разговорът се насочеше към децата, деловодителката Омицу бързаше да се намеси:
— Престанете да говорите за деца, когато имате ангажимент. Бузите ви порозовяват и заприличвате на селянки — кореше ни тя. И до днес се е запазила представата за прелестното лице на гейшата, непомрачено от ежедневните грижи. От тази представа е дошла и забраната да ядем пред гостите. Даже да умира от глад или гостът настойчиво да я подканя да се храни, гейшата проявява сдържаност и не слага в устата си нито хапчица.
6
„Ничирен“ — Школа на японския будизъм, наречена на основателя й Ничирен (1222–1282), чиято главна цел е да се създаде будистко царство на земята. Има особена комичност във факта, че една млада гейша, която дарява съвсем друг вид земно щастие, носи герба му.