Спомените на една гейша

Гостите, които идваха в Шимабши преди войната, по-точно чуждестранните туристи, по правило не мислеха за парите. Ала след войната се появиха много необразовани и простовати клиенти от чужбина, които гледаха на нас с пренебрежение, докато гостите преди войната винаги ни бяха отдавали дължимото уважение. Известно е, че нашата задача е да се грижим гостите да се чувстват уютно и да прекарат вечерта приятно, и образованите, културни гости отпреди войната никога не ни създаваха неприятности. Разликата между чуждестранните гости преди и след войната вероятно е в това, че едните вече имаха пари, а другите тепърва трябваше да ги спечелят.

По времето на Икумацу — тя беше любима на Кацура Когоро38 — гейшата издържаше обичания мъж, ако вярваше, че той има бъдеще, даже да не беше студент или нещо подобно. Днес това е невъзможно. Накратко казано, гейшите също поумняха.

Давах уроци по английски на младите гейши и допринесох за доброто им образование. Или поне опитах. Учех ги да говорят английски, но се стараех и да обогатявам японската им култура, да затвърждавам моралните им принципи. Разбира се, японските жени би трябвало да се отворят повече към света и съвсем не е важно от коя страна идва клиентът. Ала гейшата никога не бива да продава душата си. Някогашните гейши никога не продаваха душите си. Днес много хора са склонни лекомислено да предават идеалите си, когато това им е изгодно. Даже високопоставените политици са продажни. Някой, който довчера е бил фашист, днес е изявен либерал. Този дух на времето е достоен за презрение. Страшно е, когато жената няма характер, затова горещо желая на всички гейши от Шимбаши да имат силен характер. Всичко изглежда позволено, стига да става „от любов“, и аз нямам право да осъждам този възглед. Япония се отваря към света и условията се променят. Много неща, свързани с тези промени, ме дразнят, защото са на ниско ниво и лишени от достойнство. По-рано хората бяха по-строги към себе си. Днес тази твърдост е изчезнала. (…)

Дразня се винаги когато чужденците си въобразяват, че японците са длъжни да ги следват във всичко. Може би причината е, че преди войната те бяха само гости, а днес са дошли като „победители“. След като загубиха войната, много от сънародниците ми казват „да“ на всичко и се подчиняват. (…)

Докато обслужвах няколко млади държавни служители, които говореха английски и бяха дошли с един американец, и наблюдавах как му се умилкваха, даже ставаха от възглавниците си39, ме обзе луд гняв и не издържах. През цялото време слушах само „Да, сър“ и „Благодаря ви, сър“ и това ме изнерви до крайност. Ако беше генерал Макартър, нямаше да се учудя, но гостът беше просто един млад войник. Вероятно тримата го бяха поканили на работен обяд, но непрекъснато се местеха нервно върху възглавниците си и се държаха като подчинени. Казах на единия от тях: „Извинете, но и вие сте гости. Като ви гледам, започвам да си мисля, че сте третокласни артисти, които се кланят на тълпата. Все пак сте правителствени чиновници, дръжте се малко по-достойно.“ (…) След края на войната повечето хора имаха поведение на покорни слуги. Това доведе дотам, че необразовани американци започнаха да се държат надменно като всевластни господари. (…)

Когато бяха с поли и пуловери, младите американки се държаха като мили, безгрижни момичета, но в униформи светкавично се превръщаха в лейтенанти и майори. Наскоро се запознах с една дама с чин майор, която ми се стори очарователна, женствена и чувствителна. Но когато младите войници й отдаваха чест, лицето й ставаше строго и затворено. Докато разговаряше с мен, тя беше изцяло жена. Японките, които са направили кариера, по правило са стари моми и сухарки. Колкото по-голяма интелектуалка е жената, толкова по-строга и суха трябва да бъде. Според мен това е достойно за съжаление. След като Бог е създал красивия пол, не е нужно да стигаме дотам, че никой да не разбере жени ли сме, или мъже. Колкото по-голяма интелектуалка е жената, толкова по-женствена би трябвало да бъде. Ако жените народни представителки, писателки и други изявени личности бяха по-красиви, би било прекрасно. Всички щяха да казват, че в Япония цъфтят умни цветя.