Заревски погледна измъченото лице на лежащия на пода в безсъзнание Бригс.
— Извинявайте, не знаех…
— И не бихте могли да знаете! — Доктор Девит беше бесен, докато опипваше пулса на пациента си. — Но знаехте други неща — например, че не е разрешено да се каца на тази планета.
— Това не е ваша работа.
— Вече е и моя. В тези няколко минути, докато още не сме отишли до кораба, докато не съм се върнал към своите задължения, докато все още не съм успял да забравя и докато вие все още не сте великият Заревски, чието име не слиза от вестниците, тази работа е и моя. Аз ви измъкнах от кашата и това ми дава правото да ви кажа някои неща. Вие сте едно лайно, Заревски, повдига ми се от вас! Бих ви теглил майната…
Заревски отвори уста да каже нещо, но премисли и замълча.
Пътят до кораба не беше дълъг и те не си казаха нищо, защото наистина нямаше какво да си кажат.