— Всичко е добре — каза си шепнешком Тод. — Всичко е наред, наистина, аз държа конците.
Двамата край езерото погледнаха към него. Тод се взря в тях свирепо — само да кажат нещо! Най-подир те обърнаха погледи в друга посока. Дали се хилеше момчето?
Тод стана, пъхна бележника в задния си джоб и възседна велосипеда си. Подкара към магазина на две преки оттук. Там купи шишенце с течност за изтриване на мастило, писалка с тънко перо и синьо мастило. Върна се в парка (двойката ученици си беше отишла, но пияниците все още бяха на мястото си) и смени оценката си по английски на 5, по история на Америка на 6, по география на 5, по начален френски на 4 и по основи на алгебрата — на 5. Изтри „Твоят кръг и ти“ и след това само го преписа, така всички бележки изглеждаха като в униформи.
Правилно, униформи.
— Няма значение — въздъхна той. — Държа ги всичките. Държа ги всичките, точно така.
Една нощ в края на месеца, някъде след два часа, Курт Дюсандър се събуди, вкопчил ръце в чаршафите, запъхтян и стенещ в мрака, който го подтискаше и ужасяваше. Чувстваше се почти задушен, парализиран от страх, като че тежък камък напираше върху гърдите му. Помисли, че е получил сърдечен пристъп. Посегна в тъмнината към нощната лампа и едва не я катурна от нощното шкафче, докато я запали.
„Аз съм в спалнята си, помисли си той, в моята собствена спалня тук, в Санто Донато, в Калифорния, в Америка. Ето, същите кафяви пердета се спускат над същия прозорец, върху същите полици са наредени евтини издания от книжарницата на Сорен стрийт, виждам същия сив килим, същите сини тапети. Нямам сърдечен пристъп. Няма джунгла. Няма очи.“
Ала страхът беше полепнал по него като воняща кожа и сърцето му блъскаше до спукване. Сънищата се бяха върнали. Знаеше си, че с това момче рано или късно ще се върнат. Проклето момче! Помисли си, че неговото писмо до полицията е само блъф, и то доста елементарен. Нещо, което е видял в телевизионните детективски програми. На кой приятел момчето може да вярва, че няма да прочете толкова важно писмо? Не, приятелче, на никой. Или поне така си мислеше. Ако беше сигурен…
Ръцете му се свиха с болезнено ревматично скърцане, после бавно се отвориха.
Взе пакета от масата и запали една цигара, като драсна кибритената клечка на облегалката на леглото. Стрелките на часовника показваха 2:41. За него нямаше да има сън тази нощ. Вдъхна дълбоко дима, ала низ от болезнени спазми го изхвърли с кашлица навън. Никакъв сън, докато не слезе долу и не изпие една-две чаши. Или три. Толкова пиене му се събра последните шест седмици! Не беше вече толкова млад, че да ги обръща една след друга, както правеше като млад офицер в Берлин през трийсет и девета, когато ароматът на победата се носеше във въздуха и навсякъде, където кънтеше гласът на фюрера, можеше да видиш неговите огнени, повеляващи очи…
Момчето… проклетото момче!
— Дръж се! — произнесе той високо и звукът от собствения му глас в спокойната стая го накара да подскочи. Нямаше навика да си приказва сам, но не му беше и за първи път. Спомни си, че му се случваше да си говори ту тук, ту там през последните няколко седмици в Патин, когато войната стигна до ушите им и от изток грохота на руските оръдия нарастваше отначало с всеки изминал ден, а след това — с всеки час. Съвсем естествено беше да си говори сам тогава. Усещаше напрежение, а напрегнатите хора правят странни неща — пипат си тестисите през джоба на панталоните, тракат със зъби… Волф беше велик тракач със зъби. И се хилеше като тракаше. Хуфман щракаше с пръсти и пляскаше с бедра в бърз, сложен ритъм, без да се усеща. Той, Курт Дюсандър, понякога си приказваше сам. Ала сега…
— Сега си под напрежение — произнесе гласно. Беше сигурен, че този път говори на немски. От много години не говореше на немски и сега езикът му се стори топъл и благ. Той го приспиваше, носеше покой. Беше приятно и тъмно.
— Да. Ти си под напрежение. Заради момчето. Но бъди честен пред себе си. Сега е ранно утро и не можеш да лъжеш. Ти не отхвърляш напълно говоренето. Отначало се уплаши, че момчето не ще може или не ще иска да запази тайната си. Ще каже на приятел, а той на друг приятел и приятелите ще кажат на двама. Но ако е запазил тайната толкова време, той ще продължи да я пази. Ако ме приберат, той ще загуби говорящата си книга. Това ли съм за него? Струва ми се, да.
Потъна в мълчание, ала мислите му напираха. Беше самотен, но не от онези, които някога ще разберат колко са били самотни. Преди години мислеше сериозно за самоубийство. Имаше лошо отшелничество. Гласове чуваше само по радиото. Единствените хора, с които се срещаше, живееха от другата страна на чашата. Беше стар човек и се страхуваше от смъртта, а още повече се страхуваше да е стар и самотен.