— Коте-коте — извика Дюсандър. Ушите на котарака се наостриха. Той се полуизправи, после си спомни някой отколешен ритник или пък кибритена клечка, която е опърлила мустаците му, и седна пак на задните си лапи. Но скоро щеше да се поразмърда.
Дюсандър намери начин да умилостиви кошмара си. Начинът чисто и просто беше да си носи есесовската униформа… но той прерастваше в огромна власт. Дюсандър беше доволен от себе си, жалко само, че никога преди не беше мислил за това. Мислеше, че трябва да благодари на момчето заради този нов метод за самоуспокоение, като му покаже, че ключът към миналите ужаси не се крие в отхвърлянето, а в разглеждането и дори в нещо като приятелска прегръдка. Вярно, че преди неочакваното появяване на момчето миналото лято сънищата не бяха го спохождали дълго време, но сега му се струваше, че се е отнасял като страхливец към миналото си. Беше принуден да остави част от себе си. Сега той си я искаше обратно.
— Коте-коте — помами животинката Дюсандър и усмивка цъфна на лицето му, една сърдечна, окуражаваща усмивка, усмивката на всички стари хора, които някак си са минали през жестоките превратности на живота и са стигнали на безопасно, относително непокътнато място, където има поне малко благоразумие.
Котаракът се надигна на задните си лапи, поколеба се само миг, сетне бързо пресече останалата част от задния двор с изящна пъргавина. Изкачи стъпалата, хвърли на Дюсандър последния недоверчив поглед и започна да лочи млякото.
— Хубаво мляко — продума Дюсандър и захвана да слага гумените ръкавици „Плейтекс“, които държеше през цялото време в скута си. — Хубаво мляко за хубаво котенце. — Беше купил ръкавиците в супермаркета на специална опашка и жените го гледаха одобрително, със съчувствие. Ръкавиците бяха рекламирани по телевизията. Те имаха маншети. Бяха толкова гъвкави, че можеше да хванеш всяка дреболия с тях.
Докосна гърба на котарака с единия си зелен пръст и занарежда успокоително. Под ласките му гърбът на животното се изви като дъга.
Малко преди да свърши млякото, старият човек хвана котарака.
Той беше като наелектризиран в сключените му ръце, извиваше се, дърпаше се и дращеше гумата. Жилавото му тяло се мяташе насам-натам и Дюсандър не се съмняваше, че ако зъбите или ноктите му го бяха докопали, щеше да излезе победител. Котаракът беше стар боец. „Той знае и може“, помисли си Дюсандър.
Като държеше предпазливо котката по-далеч от тялото си, с печата на болезнена усмивка върху лицето Дюсандър отвори задната врата с крак и влезе в кухнята. Котката съскаше, мяташе се и дереше гумените ръкавици. Триъгълната й дива глава се стрелна и се впи в един от зелените палци.
— Лошо коте — укорително каза Дюсандър.
Вратата на печката беше отворена. Дюсандър запокити котката вътре. Ноктите й започнаха да дращят със стържещия звук, който изтръгваха от ръкавиците. С едното си коляно Дюсандър затръшна вратата на печката и това му причини болезнено щракане в ставите. Продължаваше да се усмихва. Здравата запъхтян, почти без дъх, той за миг се притисна към печката с наведена глава. Това беше газова печка. Рядко я използваше за нещо по-специално от телевизионните вечери и умъртвяването на бездомни котки.
Докато се изправяше край газовите горелки, той чуваше напразното драскане и врещене на котката да я пусне.
Дюсандър завъртя ключа на печката на 500 градуса. Чу се едно ужасно „буф“, когато въртящата се запалка на печката запали два двойни реда съскащ газ. Котката спря да врещи и захвана да скимти. Това звучеше… да… почти като малко момче. Малко момче с ужасни болки. От тази мисъл Дюсандър се усмихна още по-широко. Сърцето му бумтеше в гърдите. Котката дращеше и се мяташе все по-слабо, ала продължаваше да скимти. Скоро горещ дъх на изгоряла козина лъхна от печката и изпълни кухнята.
След половин час той изгреба от печката останките от котката с лопатка за скара, която придоби за два долара и деветдесет и осем цента в магазина на Грант в търговския център на километър и половина оттук.
Обгореният скелет на котката отиде в празна кесия от брашно. Той сложи кесията в избата. Подът на избата не беше циментов. Дюсандър се върна веднага. Напръска кухнята с дезодорант и насити въздуха с изкуствен боров аромат. Отвори прозорците. Изми лопатката за скара и я окачи до другите прибори. После седна и зачака да види ще дойде ли момчето. Той продължаваше да се усмихва.