— Не те разбирам.
— Не разбираш, защото никога не си помислил за последиците от това, което причини. Чуй ме внимателно, момче. Ако изгорим нашите писма тук, в този съд, откъде да знам, че не си извадил копие? Или две? Или три? В книжарницата имат „Ксерокс“ и за пет цента всеки може да си направи копие. За долар можеш да разлепиш копие от смъртната ми присъда на всеки ъгъл в двайсет квартала. Три километра смъртни присъди, момче! Помисли си! Кажи ми откъде да зная не си ли сторил нещо такова?
— Аз… ами, аз… аз… — Тод осъзна, че се заплита и се видя принуден да затвори уста. Изведнъж усети прилив на топлина в кожата си и без никаква причина си спомни нещо, което му се случи на седем или осем години. Той и един негов приятел пълзяха през една дренажна тръба, минаваща под търговското околовръстно шосе извън града. Приятелят му, по-слаб от него, нямаше затруднения… ала Тод се заклещи. И изведнъж си внуши, че цялата тази маса от скали и пръст над главата му, цялата тази мрачна маса и Лос Анджелис минават над него, разтърсват земята и карат нагърчената тръба да трепти едва чуто, с някаква страховита нота. Той закрещя, заблъска безумно, опитваше се да се промъкне напред, като риташе с крака и пищеше за помощ. Най-подир отново започна да се движи, а когато се измъкна от тръбата, беше съвсем изнемощял.
Дюсандър само му показа двойствеността така дълбоко, както никога нямаше да му мине през ума. Усети нов прилив на горещина в кожата си и помисли: няма да заплача.
— И откъде да знаеш не съм ли направил две копия за моята касетка и не съм оставил другите там, макар че съм изгорил оригинала?
Аз съм в клопка. Аз съм в клопка също както едно време в тръбата. Към кого да крещя сега?
Сърцето ускори ударите си в гърдите му. По дланите и врата му изби пот. Мисълта го върна пак в онази тръба. Спомни си дъха на застояла вода, усещането за студените метални пръстени, спомни си как всичко се тресеше, когато някой камион минаваше над главата му. Спомни си колко горещи и отчаяни бяха сълзите му.
— Дори да имаше трета страна, към която да се обърнем, винаги щяха да останат съмнения. Задачата е нерешима, момче. Повярвай ми.
Клопка. Клопка в тръбата. От тази клопка изход няма.
Усети как света става сив. Не плачи! Не показвай слабост! Той си наложи да възстанови изгубеното равновесие.
Дюсандър отпи голяма глътка от чашата си и погледна Тод над очилата.
— Сега ще ти кажа още две неща. Първото е, че ако твоето участие в цялата тази работа стане известно, наказанието ти ще бъде незначително. Даже е възможно или по-скоро е най-вероятно никога да не се появи във вестниците. Веднъж, когато бях в лошо настроение и се страхувах да не превъртиш и да направиш някоя щуротия, те заплаших с поправително училище. Вярвах ли в това? Не. Използвах го така, както бащата плаши детето да се връща вкъщи преди да се стъмни. Мисля, че няма да те изпратят там. Поне в тази страна, където издърпват убийците за китките и отново ги пращат по улиците да убиват, след като две години са гледали цветен телевизор в поправителното заведение. Но това може да опропасти живота ти. Има записи, хората говорят. Те винаги говорят. Такъв сочен скандал не се изпуска, той е бутилиран като вино. Освен това с годините твоята вина ще нараства. Твоето мълчание ще расте, проклето да е. Ако някой ден истината излезе наяве, хората ще кажат: „Та той е само момче“, без като мен да знаят какво старо момче си. Но какво ще кажат, момче, ако учиш в гимназията и истината за мен се разчуе заедно с факта, че си знаел за това от 1974 година и си премълчал? Ще бъде много лошо. Ако пък излезе наяве, когато си в колежа, ще бъде катастрофа. За млад човек, едва започващ кариерата си… събитието ще е Армагедон. Разбираш ли? Това първо. — Тод запази мълчание, ала Дюсандър изглеждаше удовлетворен. Той кимна и продължи: — Второ, аз не вярвам, че имаш някакво писмо.
Тод се мъчеше да запази лице на покерджия, но ужасно се боеше, че очите му са облещени от смущение. Дюсандър го наблюдаваше жадно и Тод внезапно и изцяло се увери, че този стар човек е разпитвал стотици, може би хиляди хора. Той беше експерт. Тод почувства как главата му се обръща към прозореца и в черепа му започнаха да избухват надписи с огромни букви.