През същата година Дюсандър пушеше умерено, пиеше бърбън „Старо време“ и гледаше телевизия. Тод се отби веднъж за малко, но разговорът им ставаше все по-скучен. Те се разделиха. Дюсандър отпразнува седемдесет и деветия си рожден ден, а през същата година Тод навърши шестнайсет. Дюсандър отбеляза, че шестнайсет години е най-хубавата възраст в живота на един младеж, четирийсет и една — най-добрата възраст за мъжа, а седемдесет и девет е най-хубавата възраст за един стар човек. Тод кимна вежливо. Дюсандър си беше подпийнал и дрънкаше така, че на Тод му стана съвсем неудобно.
Дюсандър обработи двама пияници през учебната 1976–77 година на Тод. Вторият беше по-жизнен, отколкото изглеждаше. Макар и пиян-залян от пиенето на Дюсандър, той се кандилкаше из кухнята с дръжката на ножа за пържоли, която стърчеше от долната част на шията му, и кръвта шуртеше по гърдите му и по пода. След две несигурни обиколки на кухнята пияницата откри повторно предния коридор и едва не избяга от къщата.
Дюсандър стоеше в кухнята облещил очи, поразен и невярващ, гледаше как пияницата се насочва с рев и пъхтене към вратата, като се отблъсваше ту от едната, ту от другата стена на коридора и събаряше на пода скъпите репродукции на Къриър и Айвс. Той продължаваше да стои като парализиран, докато пияницата започна да търси дръжката на вратата. Тогава Дюсандър прекоси стаята, дръпна чекмеджето за приборите и измъкна вилицата за месото. Той изтича към коридора с вилицата, като я държеше пред себе си, и я заби в гърба на пияницата.
Дюсандър постоя запъхтян над него, а сърцето му блъскаше застрашително, блъскаше като сърцето на жертвата, получила сърдечен пристъп в телевизионната програма в събота вечер „Непредвиден случай“, която той толкова харесваше! Най-подир то се успокои, възстанови нормалния си ритъм и той разбра, че ще се оправи.
Имаше доста кръв за измиване.
Това стана преди четири месеца и оттогава той вече не правеше предложения на автобусната спирка. Уплаши се от това, че едва не изтърва последния пияница, ала щом си спомни как оправи нещата в последния момент, в гърдите му се надигна гордост. В крайна сметка пияницата не излезе през вратата, а това беше много важно.
16
През есента на 1977 година, още през първия срок, Тод влезе в стрелковия клуб. През юни 1978 година вече беше точен стрелец. Той участва във футболното първенство, през бейзболния сезон спечели пет пъти и загуби веднъж (загубата дойде от две грешки и една несполучлива обиколка) и постигна третия най-висок успех в историята на училището. Той кандидатства в Бъркли и го приеха веднага. През април вече знаеше, че в нощта на дипломирането ще чете или прощално, или приветствено слово.
През последната половина от годината на дипломирането усети необикновен порив в себе си, който го стресна, защото беше безразсъден. Смяташе, че го контролира ясно и точно и това беше най-малкото удобно, но щяха да се появят толкова неканени мисли, а това плашеше. Вече си беше подредил живота. Беше задвижил нещата. Неговият живот приличаше много на светлата и слънчева кухня на майка му, където всичко беше облицовано с хром и неръждаема стомана, място, където всичко тръгва, само да натиснеш копчето. Е, да, в кухнята имаше дълбоки тъмни шкафове, но в тях можеш да сложиш сума ти неща и да ги затвориш.