— О, боже! — прошепна Морис Хайзел. Гласът му беше изтънял и слаб, само той можеше да го чуе. Сълзи се търколиха към ушите му. — О, мили боже, човекът, който уби жена ми и дъщерите ми, спи в една стая с мен, боже, сега той е тук, при мен, в тази стая.
Сълзите зачестиха — това бяха сълзи на гняв и ужас, парещи, горчиви.
Той трепереше и чакаше утрото, а утрото се бавеше цяла вечност.
21
На другия ден, в понеделник, Тод стана в шест часа сутринта и някак механично си приготви бъркано яйце, както си беше наумил. Слезе баща му, облечен в халат с монограм на ревера и по чехли.
— Уф — рече той, като мина край Тод и отиде към хладилника за портокалов сок.
В отговор Тод изсумтя, без да вдига поглед от книгата, една от осемдесет и седемте мистерии на Скуод. Той беше доволен, че си е намерил лятна работа като градинар в Пасадена. Мястото беше много отдалечено за ежедневно пътуване, даже ако един от родителите му дадеше на заем колата си. Никой не искаше, но баща му работеше в същата посока близо до неговата работа и можеше по пътя си да остави Тод на автобусната спирка, а на връщане да го вземе от същото място. В това положение Тод беше готов да побеснее — той не обичаше да се връща от работа с баща си и направо ненавиждаше сутрешното пътуване към работното място с него. Сутрин той се чувстваше най-разголен, тогава стената между онова, което беше и онова, което можеше да бъде, съвсем изтъняваше. Най-лошото идваше след една нощ на тежки сънища, ала и когато не сънуваше, се чувстваше зле. Една сутрин внезапно осъзна със страх, който граничеше с ужаса, че мисли съвсем сериозно да пресегне към чантата на баща си, да сграбчи кормилото на Поршето и да го насочи на зигзаг към двете експресни платна, като сее смърт сред пътуващите в утрото.
— Искаш ли още едно яйце, Тод-О?
— Не, благодаря, татко.
Дик Боудън ги ядеше печени. Как може да яде печени яйца? Слагаш го на грил за две минути, после го обръщаш. Когато най-подир го пльоснеш в чинията, то напомня за исполинско око на мъртвец с катаракта в него, око, което ще кърви с оранжев цвят, щом го боднеш с вилицата.
Той бутна настрана бърканото яйце. Не беше го докоснал.
Вън сутрешният вестник плесна на стъпалото.
Баща му свърши с готвенето, изключи скарата и седна на масата.
— Не си ли гладен тази сутрин, Тод-О?
Ако още веднъж ме наречеш така, ще забия ножа си право в шибания ти нос, татко-О.
— Нещо нямам апетит, предполагам.
Дик се ухиля любещо на сина си. На дясното ухо на момчето беше останало малко петънце от крема за бръснене.
— Бети Траск ти е взела апетита. Това е моето предположение.
— Да, може и така да е. — Той пусна една измъчена усмивка, която изчезна още щом баща му стана от ъгъла за хранене и слезе по стълбите да вземе вестника. Ще се събудиш ли, ако ти кажа какъв боклук е, татко-О? Как ще го приемеш, ако ти кажа: „Между другото, знаеш ли, че дъщерята на твоя добър приятел Рей Траск е една от най-големите курви в Санто Донато. Ще си целуне путката, ако я изчукаш два пъти, татко-О. Само за това мисли! Вмирисаната малка курва. Две коли — и тя е твоя за цяла нощ. Ако се случи да няма кола, тя е твоя за цяла нощ. Ако не хване мъж, ще се чука и с куче.“ Мисля, че те събудих, татко-О. Стига ли ти за летящ старт през деня?
Той отпъди ядосано тези мисли. Знаеше, че дълго не може да ги държи далеч от себе си.
Баща му се върна с вестника. Тод хвърли поглед към заглавието: КОСМИЧЕСКАТА СОВАЛКА НЯМА ДА ПОЛЕТИ, ТВЪРДЯТ ЕКСПЕРТИТЕ.
Дик седна.
— Бети е хубаво момиче — каза той. Напомня ми за майка ти, когато я срещнах.
— Така ли?
— Красива… млада… свежа… — Очите на Дик Боудън придобиха неопределен вид. После те сякаш се върнаха отнякъде и се спряха тревожно върху сина му. — Не искам да кажа, че майка ти не е хубава жена, но на тази възраст момичето има известен… блясък, предполагам, че ще кажеш така. Той е за малко, после изчезва. — Той сви рамене и разгърна вестника. — C’est la vie12, навярно.
Тя е разгонена кучка. Може би това й придава блясък.
— Ти се държиш правилно с нея, нали така, Тод-О? — Баща му, както обикновено, минаваше набързо през вестника към спортните страници. — Не ми се виждаш много свеж.
— Всичко е спокойно, татко.
(ако не спре веднага, ще направя нещо, ще извикам, ще плисна кафе в лицето му, ще направя нещо.)
— Рей мисли, че си фино момче — разсеяно каза Дик. Най-сетне беше стигнал до спорта. Изглеждаше погълнат. На масата за закуска настъпи благословена тишина.