Бети Траск му увисна на врата още първия път, когато излязоха заедно. След киното той я заведе на поляната на местните любовници, защото знаеше, че от тях очакват точно това. Можеха да обменят лиги за около половин час и имаха пълното право да разказват на уважаваните си приятели на другия ден. Тя може да ококори очи и да разправи как е отблъсквала неговите атаки — момчетата са толкова досадни, наистина, а тя Никога не се чука от първата среща, не е такова момиче. Приятелките й ще се съгласят и ще влязат в дамската тоалетна да направят това, което се прави там — да си сложат грим, да пушат, нещо такова.
А за момче… е, ти си аут. Трябва да стигнеш поне до втората база и да опиташ за третата. Защото има репутация и репутация. Той искаше само да има репутацията, че е нормален. Ако поне не опиташ, започват клюките. Хората се чудят дали си в ред.
И той ги водеше на Джейнс Хил, целуваше ги, опипваше циците им и отиваше малко по-далеч, ако му позволяваха. Когато някое момиче откажеше, той пускаше в ход съвсем естествени оправдания и я изпращаше до дома й. Не го безпокоеше какво щяха да кажат на другия ден в дамската тоалетна. Не се притесняваше, че някой ще се усъмни в нормалността на Тод Боудън. Освен…
Освен Бети Траск, едно такова момиче, което се чукаше още на първата среща. На всяка среща. И между срещите.
Първият път беше около месец преди проклетия сърдечен пристъп на нациста и Тод си мислеше, че е постъпил много добре с една девственица… така, както някой млад питчър ще изиграе най-добрата си игра през годината, без да е имал специално предчувствието за това. Нямаше време за безпокойство, нямаше защо да дърпа всички конци.
Дотогава Тод винаги усещаше кога момичето започва да губи разсъдъка си и на следващата среща ще се отпусне, за да продължат нататък. Той вече знаеше, че е желан и че неговите надежди и очаквания са се оправдали. Знаеше, че е такова момче, което техните кучи майки смятаха за „добро хващане“. И когато почувстваше приближаването на физическата капитулация, каквото и да да значеше това за нейната личност, Тод беше готов да допусне, че ако някога започне да излиза с истински фригидно момиче, сигурно ще се радва да се срещат дълги години. Даже да се ожени за нея.
Първият път с Бети мина много добре — тя не беше девствена, а той беше. Помогна му да вкара члена си в нея, и то така, сякаш изнасяше лекция. Насред самия акт върху одеялото, на което лежаха, нещо в нея сякаш заклокочи: „Толкова обичам да се чукам!“ С такъв тон някое друго момиче можеше да ти обясни колко обича ягодовия сладолед.
Следващите им срещи — те бяха пет до сега, по-точно пет и половина, ако се броеше последната вечер — не минаха толкова гладко. Те ставаха все по-неприятни, макар самата Бети да не подозираше това, поне до последната вечер. Напротив, Бети сигурно си мислеше, че е намерила разгонения бик на своите мечти.
Тод не изпита нито едно от усещанията, които очакваше да го споходят в такъв случай. При целувка устните й бяха като топъл, но недоварен черен дроб. Когато тя пускаше език в устата му, той си мислеше за бацилите, които носи и понякога му се струваше, че усеща как миришат пломбите й, те имаха неприятен метален мирис и му напомняха за хром. Гърдите й бяха торби с месо. Нищо друго.
Преди сърдечния пристъп на Дюсандър се срещнаха два пъти. Всеки път много го затрудняваше ерекцията. И в двата случая той в крайна сметка успя да се възбуди с помощта на фантазията. Виждаше я съблечена гола пред всичките им приятели. Разплакана. Тод я изнасилваше пред всички и крещеше: Покажи циците си! Покажи им онова нещо, пачавра такава! Разтвори бузите си! Точно така, наведи се и ги РАЗТВОРИ!
Нейното отношение не криеше изненада. Той беше добър любовник, и не защото нямаше затруднения, а защото ги имаше. Възбуждането беше само първата крачка. След като си постигнал ерекция, трябва да стигнеш до оргазъм. На четвъртия път, три дни след сърдечния пристъп на Дюсандър, той я буха повече от десет минути. Бети Траск си помисли, че умира и се възнася на небето. Три пъти получи удовлетворение и вече наближаваше четвъртото, когато Тод се върна към старото си видение: момичето на масата, приковано и безпомощно. Огромният изкуствен пенис. Гумената круша. Едва сега, когато беше отчаян, потен и почти побъркан от желание да свърши тоя ужас, лицето на момичето заприлича на Бети. Това го доведе до нерадостен, гумен спазъм, който трябваше да е оргазъм, поне в механичния смисъл. Миг след това Бети му прошепна с горещ дъх на дъвка „Сочен плод“: „Мили, ще ме имаш, когато поискаш. Само ме повикай.“