Тод изпръхтя шумно.
Главната трудност беше в това: няма ли да пострада репутацията му, ако скъса с момиче, което съвсем очевидно искаше да излиза с него? Няма ли да си мислят хората защо го е оставил? Част от разума му казваше, че това не може да стане. Спомни си как през първата година в гимназията вървеше по коридора след две по-големи момчета и едното от тях попита другото защо е скъсало с приятелката си. „Заебах я“, рече другото и двамата избухнаха в блеещ смях.
Ако някой ме пита защо съм я оставил, ще кажа, че просто съм я заебал. Но ако тя започне да разправя, че сме се чукали само пет пъти? Това стига ли? А?… Колко?… Колко пъти?… Ще злословят ли?… Какво ще кажат?
И умът му се луташе като прегладнял плъх в лабиринт без изход. Напразно си повтаряше, че прави от мухата слон и неговата неспособност да реши затрудненията си показваше колко е съсипан. Ала съзнанието за това не му носеше нова способност да промени поведението си и той потъна в мрачна депресия.
Колежът! Колежът е отговор на въпроса. Той дава възможност да се обясни раздялата с Бети, без някой да търси причината. Ала септември изглеждаше толкова далечен!
Петия път му трябваха почти двайсет минути, за да се възбуди, но Бети обяви, че си е струвало да чака. А миналата вечер беше съвсем неспособен.
— Какво ти става? — кисело попита Бети. След двайсетминутно обработване на отпуснатия му член тя беше разчорлена и нетърпелива. — Да не си от ония момчета, с обратната резба?
Едва не я удуши на място. Ако му беше под ръка неговата пушка калибър 7,62 милиметра…
— Виж ти, синът ми е като пушка. Честито, сине!
— А? — той се огледа и остави мрачните си мисли.
— Влизаш в южната група на звездите от гимназиите! — Баща му се хилеше гордо, с удовлетворение.
— Така ли? — За момент той не проумя какво каза баща му, думите прозвучаха двусмислено. — Ами да, треньорът Хейнс спомена нещо такова в края на годината. Каза, че ще включи мен и Били Де Лайънс. Всъщност никога не съм го очаквал.
— Исусе, това сякаш не те радва?
— Само се опитвам
(кой ли те бръсне?)
да свикна с мисълта. — С върховно усилие той докара нещо като усмивка. — Може ли да погледна статията?
Баща му подаде вестника през масата и Тод стана на крака.
— Ще събудя Моника. Трябва да види това преди да излезем.
Господи, не! Не мога да застана пред двамата тази сутрин.
— А, не си струва. Знаеш, че няма да заспи, ако я събудиш. Ще й оставим вестника на масата.
— Да, струва ми се, че така ще направим. Ти си дяволски разсъдливо момче, Тод!
Той потупа Тод по гърба. Тод затвори очи и сви рамене, сякаш искаше да каже „глупости!“, което накара баща му да се засмее. Тод отвори очи и погледна вестника.
4 МОМЧЕТА ОТ ЮЖНАТА ГРУПА НА ЗВЕЗДИТЕ ВЕЧЕ СА ОПРЕДЕЛЕНИ, съобщаваше заглавието. Под него имаше снимки на всички в техните екипи: хващачът и играчът отляво от гимназията във Феървю, левакът от Маунтфорд, а до него вдясно — Тод, който открито се усмихваше на света под козирката на бейзболната си шапка. Прочете статията и разбра, че Били Де Лайънс влиза във втория отбор. Поне това го правеше щастлив. Де Лайънс можеше да се гаври с него, че е методист, докато му увисне езикът, ако му доставяше удоволствие, ала с това не сполучваше да баламоса Тод. Той знаеше съвсем точно мястото на Били Де Лайънс. Може би си струваше да го запознае с Бети Траск, другото ярко сияние. Тази мисъл отдавна се въртеше в главата му и миналата вечер реши твърдо. Семейство Траск минаваха за бели. Само като й видиш носа и приликата с маслина — а родителите й бяха още по-зле — и всичко ти става ясно. Много просто: членът му долови разликата преди неговия разум. Кого си мислят, че будалкат, като се наричат Траск?
— Още веднъж те поздравявам, сине.
Той вдигна поглед и първо видя протегнатата ръка на баща си, а след това и глупаво ухиленото му лице.
Приятелят ти Траск е евреин, се чу да крещи в лицето на баща си. Затова бях импотентен миналата вечер с оная курва, дъщеря му! Това е причината! Сетне леденият глас, който понякога идва в такива моменти, се надигна от бездната на неговата същност, за да обуздае нахлуващото безразсъдство, сякаш казваше
(ОВЛАДЕЙ СЕ ВЕДНАГА)
зад стоманени порти.
Стисна ръката на баща си и я разтърси. Усмихна се сърдечно пред гордото бащино лице и каза:
— Даа, благодаря, татко!
Оставиха вестника отгърнат на същата страница с бележка, която Дик настоя Тод да подпише: Твоят син от звездите, Тод.
22
Ед Френч, наричан Темерута Френч, Гуменката Пит и Човека с кецовете, а също и Галоша Ед Френч, участваше в семинар на педагогическите съветници, който се провеждаше в малкото и прелестно крайбрежно градче Сан Ремо. Това беше загуба на време, ако изобщо имаше време — всички педагогически съветници бяха съгласни, че няма за какво да се съгласяват, а той изпитваше скука от документи, семинари и дискусии в края на всеки ден. В средата на втория ден той откри, че е отегчен от Сан Ремо, а от прилагателните „малко, прелестно и крайбрежно“ главното е „малко“. Като оставим настрана разкошния изглед и горите от червено дърво, в Сан Ремо нямаше кино и алея за боулинг, а Ед не искаше да ходи в единствения местен бар. Паркингът му гъмжеше от пикапи, повечето от които носеха портрети на Рейгън, залепени върху ръждясалите буфери и задните врати. Той не се страхуваше, че могат да го отвлекат, просто не желаеше да прекарва вечерите си в разглеждане на хората с каубойски шапки и в слушане на Лорета Лин от плочите на грамофона-автомат.