Десет години мутрите спазваха това правило, но го нарушиха. „Старите артисти“, които бяха подписали тази конвенция, бяха или мъртви, или грохнали от войни или „бели якички“, а „новите вълци“, които налитаха в джунглата, не се съобразяваха със създадените правила. Изчезна синът на Венци Жулето, генерално нарушение на първото правило. Той плати през главата на МВР — второ нарушение на правилото, и въпреки това младите вълци убиха сина му.
Престъпността излезе извън всякакъв контрол, а Козела, който се изживяваше ту като участник в процеса, ту като наблюдател, ту като опонент, знаеше, че предстои кървава баня.
Преди да се срещне с младата еврейка, той беше говорил с Маласа, беше му задал въпроса ребром:
— Къде е младото Жуле?
— Не знам — беше неувереният отговор на младока.
— Колко време ти трябва да разбереш?
— Не знам, шефе — каза Маласа, — а и да разбера, за какво ти е да знаеш?
Тогава младият келеш си позволи лукса да изтресе библейската фраза:
— „Който трупа познание, трупа печалба“, г-н генерал.
Ако беше пред очите ми щях да го пребия! помисли Козела, но на глас каза:
— Искам да знам точно какво се е случило с Жулето и кои са пипали там.
След известно мълчание Маласа каза:
— Следите водят към Гърция, г-н генерал! Тони Пелтека, Гяволето, Борчо, Ампеца…
— Но те до един са мъртви, — каза Козела.
— Че са мъртви — мъртви са — каза Маласа, — но никой от тях не доживя до преклонна старост. И още нещо, г-н генерал. Защо едва в днешната преса започва да се говори за братя Георги и Любен Пехливанови и за Пепи Амигос?
— Защо? — попита Козела.
— Отговорът е в Доган и ти го знаеш по-добре от мене, шефе. Отново гепиха осемдесет килограма кокаин българска пратка. Този път инжектиран в банани и пак в Колумбия, и пак Меделин.
Това е ноу-хауто на Аберман! помисли Козела, слушайки думите на младия бандит, но знаеше, че това не е негова работа. Юдейският гений беше под негов контрол, но някой друг се беше добрал до ноу-хауто. И точно това беше въпросът, който той зададе на Бенина Аберман:
— Слушайте ме внимателно, уважаема, прелестна госпожице! Някой ползва уменията на вашия братовчед! Кой? Ако искате да водим сериозен разговор, първо ще ми отговорите на този въпрос?
Наглите очи на тази невестулка посърнаха.
— Честна дума, г-н Козел, очаквах, че вие знаете отговора!
Козела повика сервитьора, поръча чаша бяло вино за нея, водка за себе си, имитира, че отива до тоалетната и набра Хакел:
— Джон! — каза той, когато чу гласа му. — Коя е фондацията, която строи джамии из Балканския полуостров? Къде й е седалището, и кой е формалният й председател? Отговорът ми трябва след десет минути! — и изключи.
Завъртя се във фоайето и се върна на масата.
— Г-н Козел… — каза Бенина. — Докога ще играем тази детска игра на криеница?
— Докато е необходимо, скъпа! — колкото можеше по-добронамерено каза Козела. — Виждаш, светът ври и кипи, вие се мъчите да оцелеете! Вие, евреите имам предвид, но аз, българският селянин, имам не по-малко основание от вас да живея. Така че каквото е добре за Мойсей, невинаги е добре за планината!
— Не ви разбирам! — каза Бенина.
— Не съм очаквал друго — отговори Козела. — Правите усилия да направите вашите врагове мои. Честна дума, моето момиче, аз от врагове нужда нямам. Имам ги достатъчно, но ако се потвърди едно мое подозрение, ще се принудя да играя „храст“ във вашата пиеса.
— И кога ще стане това? — попита нахално Бенина Аберман.
— Преди да си допиеш виното — отговори Козела.
Иззвъня телефона. Хакел — съобщението беше: „Арафат, Хюсеин, Кадафи — борд на директори, Бен Сауд — президент, фондация «Лорънс», седалище Сана — Йемен.“
Оттук нататък всичко му беше ясно, включително ролята на Ал Кайда и лидера й в сянка. Да, щеше да се води война, а нашите тъпаци с по един пищов на задниците, не схващаха истинската заплаха.
Козела запали цигара, отпи от водката, погледна младия дамски хищник и каза кротко:
— Слушай сега, моето момиче, предай на възрастната лейди, че съм готов да й сътруднича! Ще ви предам ноу-хауто и всичко свързано с Пътя на коприната. Заплахата е по-сериозна, отколкото си мислех и намесата й намирам за уместна. Приемам Йохан фон Веер за парламентьор или посредник, но ти стой далеч. От тебе лъха на агресия, а това в нашата работа е вредно. Ще ти кажа и още нещо. Братовчед ти иска да се срещне с тебе, но го е страх за живота си. Един ден, ако се разсеят тези подозрения, аз ще ви уредя тази среща. Това е всичко! Кажи на възрастната лейди, че центърът е в Сана и го контролира Кадафи. Разбира се, има филиал и в България. Оставям на твоята интелигентност да прецениш кой дърпа конците на Балканския полуостров. С това, моето момиче, деловата част приключи! — Козела се опита да се усмихне, но това беше значително повече зловеща гримаса, отколкото прилив на добро настроение.