Кокаинът беше дериват на кока, но той можеше да се появи във вид на опаковка, примесен с картофено пюре, във вид на бонбони нестле, в кафе, в какао. Бандитите на Латинска Америка бяха схванали тази проста рецепта и към България бяха потеглили гигантски количества банани, портокали и киви, инжектирани с кокаин. Това значеше, че ноу-хауто е разкрито и че подходът трябваше да се смени по най-бързия възможен начин.
Докато слушаше Джоана, на Козела му щукна една безумна идея, която можеше да сподели само с един-единствен човек.
— Ще ме извините ли, мадам? — каза той — Все пак съм мъж на средна възраст…
Но още по пътя към тоалетната набра телефона, който му трябваше.
— Сине Авраамов, — каза той. — Ноу-хауто е разкрито. Има ли начин да се смеси с бензин?
Не беше стигнал до тоалетната, когато чу отговора:
— Бензинът не подлежи на флотация. Йон, но с нафта и етерични масла може да се опита!
— Действай! — каза Козела и подмина тоалетната.
Ще трябва да му видя сметката на тоя шибан фес! беше последната му мисъл, преди да се върне на масата на еврейката, която знаеше всичко за него. И ако не беше генерал от Мосад, поне беше генерал от Шин Бет или ДЕА.
И ти си генерал, шибано, смрадливо козле! вътрешно развеселен, но външно бесен мислеше той, когато се върна на масата.
— Мадам, няма да ви наричам другояче, искам спокойствие. Каква е гаранцията на моето семейство? Че ще я осигурите?
— Мосю… — отговори иронично имитацията на Кетрин Хепбърн. — Трябва да заслужите тази привилегия. И последно нещо. Аз съм еврейка, моята майка е завършила Истанбулския Роберт колеж. Единственото нещо, което ни пази от фанатици, е заветът на Мустафа Кемал, по-известен като Ататюрк или Гаази паша. Заветът е прост: „Не допускайте емоциите да победят здравия разум!“ Аз цял живот съм служила на каузата на разума, Козел.
— Не ползвайте това обръщение, госпожо?
— Не сте в ситуация, в която можете да ми давате нито съвети, нито заповеди, — приветливо усмихната отговори Джоана. — Свършете си работата! Искате мир за дома си? С кой акъл го искате, г-н генерал? При положение, че държите граната лимонка във вътрешния джоб на сакото си?
— И коя е тази бомба, колежке? — попита Козела.
— Ахмед Доган… Йон. И университетът Уахабит. Справѝсе с този проблем и аз ще гарантирам сериозни колежи за сина ти и спокойни старини за тебе, колега! Искам обаче един анализ на мъж! Не на генерал, не на ченге, не на българин, арабин или евреин. Искам анализ на мъж. Ясно ли се изразявам?
Козела знаеше много повече, отколкото беше чул. Той беше чул предостатъчно заплахи в живота си, но никога по-категорични. Беше загубил синовете си, жена си, семейството си. Беше избил лично десетки „стари артисти“, но никога не беше чувал по-елегантна заплаха.
— Да, Джоана! — каза той. — Навремето си въобразявах, че разбирам от половин дума, вие май ще ме научите да разбирам и от интонация!
Стратегия по време на тактика. Изречението само по себе си беше нонсенс и Козела го знаеше идеално. При наличие на реална война той трябваше да изгради някаква имитация на анализ, която да задоволява всичките заинтригувани и най-вече да му осигурява спокойствие.
Козела повика старите ескадронисти, седнаха в една бирария в Долни Богров и го подкараха като в добрите стари години. Ядене, пиене, празни приказки. Всички присъстващи на масата обаче, а това бяха девет души мъже знаеха, че в един момент ще започнат сериозния разговор. Козела гледаше Плъха в очите и знаеше, че трябва да започне разпита преди старият му партньор да „загуби поглед“.
— Ще пия още една водка, шефе! — каза бившият ескадронист и посегна да повика келнера, когато Козела реши, че е време да се намеси.
— Чакай малко, Плъх! Какво става на улицата?
— Ти я командваш! — пиянски развеселен каза Плъха. — Малка част и за жалост недостатъчна!…
— Добре, колега. Сега същия въпрос, но другояче. Каква е картината в София?
Ескадронистите се смълчаха, а като че ли и децибелите в заведението спаднаха.
— Особена, шефе! — каза той. — Младите вълци…
— Стига, Плъх! — каза Козела — Стига клишета… искам имена…
Майор Мишев, старата кримка от запаса, нямаше нужда от дълго замисляне, за да избълва една дузина от имената: