Трябва да овладея тези скотове! мина като светкавица през мозъка му, щом видя Любомир Лазов-Маласа, да върви с фалшива усмивка и протегната ръка и го чу да обявява гръмко:
— Господа, да приветстваме, г-н Йован Милетич!
Козела извади цигарата от устата и подпрял ръка на рамото му, попита кротко:
— Момчета, знаете ли какво означава този жест? Няма да ви мъча! Има го при масоните, макар че техните сигнали са други. По времето на Нерон вълка, мъжка длан поставена на мъжко рамо, означаваше едно-единствено нещо „Аз ще умра за теб!“
Козела направи пауза, усмихна се криво и добави:
— Ако се налага! Не се налага да мрем, момчета! Трябва да оцеляваме! Затова сега искам да ви кажа една фраза: „Светлото бъдеще е заложено в разумното настояще!“ Не знам кой е авторът й, но ми харесва. Ако сме разумни днес, децата ни ще оцелеят! Ясно ли се изразявам?
— Не, Козел, — обади се дълбок бас баритон и на една от масите се изправи трийсетинагодишен, строен, рус мъж, който много повече приличаше на офицер от МИ-6, отколкото на бандит от Балканския полуостров.
— Какво не ти е ясно, приятелю? — попита Козела, загубил и първоначалната емоция, и доброто си настроение, а още повече, желанието да общува с недоказани престъпници.
Да си престъпник беше професия. Това предполагаше характер и умения. Че срещу него има престъпници по душа, у Козела нямаше съмнения, но че имат необходимите умения — дълбоко се съмняваше. А той не беше даскалица в детска градина и никога нямаше да бъде.
— Какъв ти е проблемът, приятелю? — попита Козела.
— Дал господ проблеми! — каза нахаканият блондин. — Аз искам пари и затова съм престъпник. Не се подчинявам на законите и затова съм враг на държавата. Но ето, че идваш ти и заявяваш: „Не е така! Аз съм вашият бос, вие сте във война и имате враг!“ Като всички наемници от Чуждестранния легион до Ирак, наемниците воюват за пари. Затова, Козел, очакваме да чуем от тебе, кой е врагът и каква е цената?
Вътрешно бесен, „старият артист“ седна на масата, запали цигара и дълго мълча, докато тишината не стана мъртва. Тогава заговори тихо:
— Ако персоналът е наш, заведението — транзитно и ние временни, трябва да се разберем по един прост въпрос, момчета! Така поставен, този въпрос създава проблеми, а проблемът се решава просто. Някой си отива! Да, обаче ние не сме пощенски офис и при нас напускат само мъртви! Ясно ли ти, господин Блондин? Не чакам отговор. Ела на моята маса!
Козела изчака младият мъж, който скочи като пружина от стола си и без грам колебание прекоси заведението и наистина седна до него на масата. Козела повика с показалец Маласа, но го задържа прав, не го покани на стола до себе си.
Ще се справя ли с тая шибана обстановка? мислеше той, загледан в тълпата пред себе си. После започна да говори по силата на някакво вътрешно внушение. Нито си беше подготвил реч, нито, ако се беше опитал, знаеше как да го направи. Обстоятелствата обаче го принуждаваха и той знаеше, че трябваше да овладее тези хора.
— Момчета… — почна Козела — България е майка за едни, мащеха за други, затова гледайте на тази среща, като на среща на сираци. Няма да ви обещавам нищо, но мога да ви посоча пътя. Вие искате пари? Вземете ги! Имате врагове? Избийте ги! Имате семейства? Пазете ги! Но най-сложното в този свят, момчета, е да направите всичко това и да останете легални личности. Знам го по себе си. Аз съм минал по тоя път и от двайсет години… хайде да не са двайсет, петнайсет… съм в непрекъсната мимикрия. За да не правите моята грешка, ви предлагам нещо просто. Изберете си поведение, което да е удобно за държавата и законите й, и златоносно за вас!
— И какво е то? — обади се русият мъж до него.
Тогава Козела замахна и му разби носа с т.нар. „цигански удар“. В пълна тишина извади магнума си и го постави на масата.
— Мога ли да продължа? — попита Козела. Гласът му беше вече леден, беше се овладял и знаеше какво трябва да направи оттук нататък. Не се намери кой да противоречи. Русолявият му партньор се опита да стане от масата. Козела го задържа с лявата си ръка за рамото, подаде му една салфетка, изчака го да попие кръвта си и продължи. — Все някой един ден гушва чемшира, момчета! Тука сред вас присъстват бивши офицери и нови, агресивни и прибързани „артисти“. Ако организираме усилията си, може да обърнем логиката на великия Лев Толстой. Война и мир! За жалост, мирът свърши! Дайте бързо да приключваме войната, защото всички имат семейства и деца!